nabore.bg

Алкохолът и тютюнопушенето са заплаха за „второто сърце на мъжа” 

Проф. Христо Куманов е изтъкнат български учен–уролог. Автор е на десетки монографии и над 320 научни труда. Представител е на България в Световната урологична асоциация, бил е член  на Изпълнителното бюро на Европейската урологична асоциаця. Той е един от първите организатори на бъбречната трансплантация в България. Основател е на клиниката по онкоурология при УМБАЛ „Александровска”.

- Проф. Куманов, вярно ли е, че заболяванията на простатната жлеза през последните години се увеличават?

- Не бих казал, че нарастват драстично. Диагностиката им обаче се усъвършенства. Днес е ясно, че в простатната жлеза на всеки мъж започват промени, не след  навършване на 70 години, а доста по-рано - след 40 или 50-годишна възраст. Установено е подмладяване на най-често срещаното заболяване, широко известно като увеличена простата. Нарича се още хипертрофия, хиперплазия 

или аденом на простатата.

Използва се също наименованието аденом на  перипростатните жлези, което е най-правилно. При това заболяване нараства не самата простатната жлеза, а  се увеличават малките жлези, разположени в простатната част на каналчето, през което преминават урината и семенната течност. В даден момент тези малки жлези започват да нарастват. Засега  не е известно защо. При уголемяването си те притискат тъканта на простатата, като пречат на уринирането. Честите позиви за отиване до тоалетната и задръжката на урина сериозно влошават качеството на живота при мъжа.

-  Това има ли връзка с определението на  простата като „второто сърце на мъжа”?

- В древна Гърция назовавали простатата прошстатос, което означава –челен, закрилник, ръководител. Вероятно са имали предвид,

че тази жлеза закриля и ръководи нещо у мъжа.

Сега е ясно, че тя изработва хормони и биологично активни вещества, които са важни толкова, колкото и кръвообращението, зависещо от сърцето. 

- Казахте, че диагностиката се усъвършенства. А ползват ли се старите методи на изследване?

- Сред някои от нашите уролози има тенденция да не преглеждат оплакващия се мъж, а веднага да преминават към ехография. При мен идват пациенти и казват: „На всяка цена искаме ехография”. Обяснявам им, че ултразвковото изследване,

което се прави през корема,

не дава точна диагноза на заболяванията на простатната жлеза. При достатъчно опит от страна на специалиста, с един преглед може да се разбере до голяма степен какво е състоянието на болния. Използва се класическият метод - ректално туширане. То се извършва от лекар, който опипва правото черво на пациента и търси промени. Има петнадесетина увреждания, които се откриват, както се казва, само с една ръкавица. Вярно е, че при ректалното туширане не може да се прегледа онази част от простатата, която нараства към пикочния мехур. Но в тези случаи  с висока диагностична стойност е определянето на остатъчната урина.

- За това ли се бърза с хирургичната намеса при уголемяване на простатната жлеза/ ?

- Някои наши колеги бързат с операцията,

за да хванат клиничните пътеки.

Но това е друга тема за разговор. На мъжете, които страдат от задръжка на урината, им се обяснява, че веднага трябва да се оперират. Често хирургичната намеса е ненужна!

- А помагат ли билковите препарати?

- Да, но трябва да са предписани от уролог. Целта е да се контролират симптомите. При липса на ефект се преминава към комбинация от билкови препарати и по-евтини медикаменти - алфа-блокери. Това са лекарства, които отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур.

- Разговорът  ни  би бил непълен, ако не завършим с профилактиката…

- След като не знаем  със сигурност какво ядем, какво  пием и какво дишаме, за каква профилактика да говорим?

- Все пак, има фактори, които зависят от отделния човек...

- Да,тютюнопушенето е самоубийство. Не е ясно как,

но тютюнопушенето действа като отключващ фактор

за аденома на простатата. Риск представлява и пиенето на големи количества некачествен твърд алкохол. Той уврежда черния дроб, а след това и простатната жлеза. Нередовното  ходене по голяма нужда също се рисков фактор, както и работата на открито.

Интервю на д-р Ваня ШИПОЧЛИЕВА