Тежката дума
- search
- Всички
Колко е просто: Натискат се за власт, защото тя ги прави богати
Чета в пресата, че летището ни в София се дава на концесия на чужденци за десетки години. И ме обзема потрес! Та това е страшно много време! Нашите управници имат ли представа какво може да се случи през тези десетилетия? Предвиждат ли те кой ще ни управлява през идните години? Знаят ли те как ще се оценяват техните постъпки и действия от идните поколения? Защо ли ги питам? Те нямат представа за собствените си персони. Те се оглеждат в криви огледала, мислят се за богове, изживяват се като безсмъртни. Че това е истина говорят много неща. Най-вече го доказват палатите, които са си построили. Бедна е фантазията на гениалния Жул Верн пред лукса , които са си спретнали в новите си хасиенди, в нечуваните си и невиждани от много българи дворци на новоизлюпени богаташи.И кого да питам пак защо са им тези невероятно големи, грандиозни, величествени жилища, хотели и резиденции ? Колко е човешкият ни живот? Колко ни е нужно, за да бъдем доволни и щастливи? С колко се пълни човешкият ни стомах? А колко са хората от народа, които живеят с минимални доходи, хранят се непълноценно, живеят в бедност и мизерия? Защо са тези космически разлики в обществото ни?
През всичките ни дълги и злополучни години на жестокия преход у нас има невероятни борби за власт. Борби между нароилите се партии, борби между групировки, между властолюбиви хора с все по-недоказани качества, все по-неподготвени с образование и възможности за управление. Борбата е за власт, защото само чрез нея те стават богати. Само чрез власт такива хора задоволяват амбициите си, които не отговарят нито на техните възможности, нито на техните качества като професионалисти и управници. Но борбата за власт я има, а нямаме истински властници. Нямаме истински държавници. В преломното време у нас се нароиха много висши училища и университети, но нямаме още институт, университет, който да подготвя държавници, ръководители - професионалисти! Да ги готви за служба на страната, на народа, за да не изпадаме в последните редици и места на най-западналите държава, в каквато ни превърнаха сегашните ни политици.
И кога ли сме имали ние държавни ръководители, които са ни водили по пътища верни? Кога сме извоювали победи? Кога страната ни и народът ни са били в разцвет? Е, хайде да не сме толкова придирчиви, да не говорим за разцвет, но поне да е имало мир и спокойствие, хората да са благославяли управниците.
Може би след нашия прославен цар Симеон Първи България никога вече не е имала такъв добре подготвен управник. И без да сме историци знаем за неговото солидно образование в прочутата Магнаурска школа, знаем за неговите военни подвизи, за големината на страната ни по неговото време, за грижите му за културата, книжнината, за църквата ни… Затова за нас, а и за съседите ни той е Симеон Велики. Той трябва да е мярката, еталонът, по който да се мерят нашите управници. С него трябва да си сверяват часовника, като него трябва да бъдат водачите на народа и държавата ни.
Днес ние, българите, жадуваме за такива водачи като Симеон Велики. Знаел е неговият баща Борис Първи качествата му, предвидливо го е подготвял за този важен и отговорен пост, който му дава в драматичен момент от нашата история. Дава му го, като не само сваля от трона брат му, но и го премахва от полето на властта, жестоко го ослепява, наказва го, въпреки че като баща безкрайно, безумно страда. Но страната, държавата, народът преди всичко е важен за умния, за мъдрия и предвидливия водач. Може ли българският народ сега да има възможностите, силата, властта на Борис Първи, за да си избере най-качествените управници? Идва ли това време, когато народът български да стане мъдър и силен, че да посочи най-подготвените за власт?
Имат ли тези болезнени въпроси отговори? И кой може да ги даде?
Имаме ли бъдеще ние, народ със славна история?
Ей тези въпроси не ми дават мира в дните преди големия ни празник на българската култура, на нашата писменост и книжнина, преди светлия ден на светите ни братя първоучителите наши Кирил и Методий.
Дълбоко се надявам, че не бива да забравяме всички заслужили поклон и признание, за да се съхраним като народ, като нация със заслуги към общата съкровищница на световната култура.Поклон пред народа ни, пред обикновените българи, изтърпели какви ли не управници, но съхранили своята идентичност! Запазили своя бит, своя гениален фолклор, своя мил и звучен език и своята богата култура! Такъв народ заслужава да има самочувствие, да бъде горд и независим! Заслужава вечност и безсмъртие!
Петра ТАШЕВА