nabore.bg

Архивите са живи

Записки на стария репортер: Насаме с нобеловия лауреат Габриел Гарсия Маркес

През 1987 г. в деня, когато се роди дъщеря ми Ирен, взех ексклузивното си интервю със световноизвестния колумбийски писател  

 

Всеки човек има своя звезден миг в професионалната си кариера.

Като журналист в „Работническо дело”, тогава официоз в България, отговарях за проблемите на киното, театъра, културата... Всеки божи ден имах възможност да се срещам с различни и интересни хора. Сред тях, изтъкнати артисти, художници, музиканти, хора от които можеха да се научат много неща, да се докоснеш до мъдростта и големия им талант.

Годината е 1987-та. В Русия се провежда поредния XV Московски международен кинофестивал. В кулоарите на представителния хотел „Россия” цари суета.

 

Тук са си дали срещи величия,

 

свързани със Седмото изкуство-киното.

Сред тях звезди, като Марчело Мастрояни, Хана Шигула, Настасия Кински, Роберт Де Ниро, Никита Михалков, Людмил Стайков, Невена Коканова, Вячеслав Тихонов...

Задачата ми бе да следя филмите, да изпращам всеки ден кореспонденции за вестника, да следя от близо събитията, които ставаха на кинофестивала.

И същевременно да звъня всеки ден в София, да питам жена ми Розалия, бременна в деветия месец, какво става с нея. Всеки момент трябваше да ми се роди втората дъщеря, Ирен.

Така, увлечен в работата, реших да се опитам да направя интервюто на кариерата ми като журналист с автора на прочутия роман „Сто години самота”, нобеловия лауреат за литература, колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес.

 

Маркес се хранеше на втория етаж в хотела,

 

където се хранеха по-известните, по-ухажваните гости на фестивала.

Всеки ден, в определено време той идваше, кога сам, кога с компания. Сядаше на масата и по латиноамерикански прекарваше обяда си спокойно, любуваше се на вкусната храна, която му се предлагаше.

Имах информация, че доста по-талантливи и по-нахални журналисти от мен са се опитвали да вземат интервю от писателя. Но по една или друга причина, той им е отказвал.

Какво да правя,как да постъпя, че да не претърпя крах?

Реших да изоставя по-голямата част от ангажиментите си с голямата цел, да се добера с микрофона до Маркес.

И един ден, вместо да отида на пресконференция, се качих на етажа, на който се хранеше Маркес.

 

Седнах срещу неговата маса

 

и си поръчах кафе и кола.    

Започнах да го наблюдавам и да изучавам маниерите му.

Той се усмихваше, поздравяваше любезно всеки, който минеше покрай него. И струва ми се, че ме стрелна няколко пъти с поглед.

Това преследване продължи 3 дни.

Междувременно, на 13 юли  се роди моята дъщеря Ирен и аз поканих колегите, да вдигнем чаша шампанско за появилия се нов човек на бял свят.

Изпълнен с радост и зареден с оптимизъм, по време на обяда на Маркес, на третия ден от „моя лов”, се приближих до литературната звезда и след като се извиних няколко пъти, че го безспокоя по време на обяда, го помолих за интервю.

Той ме дари със щедра усмивка и каза:

„Наблюдавам те вече няколко дни. Седиш на отсрещната маса. И „дебнеш”!

 

Уважавам упоритите хора.

 

Утре в 12. Става ли?”

Бях на върха на щастието. Идеше ми да го разцелувам. Втурнах се надолу, към телефоните и се обадих в редакцията.

„Маркес се съгласи за интервю. Утре в 12...”

Споделих с колегите ми от радиото, от други издания. Имаше журналисти, които искаха да се присъединят към мен, да участват в интервюто.

Особено настоятелна беше поетесата Илинда Маркова, която владееше отличен испански. Тя ме помоли да бъдем заедно и да водим интервюто с моите въпроси на испански, вместо на английски.

Съгласих се. Имаше логика,Маркес да говори на майчиния си език. Така,

 

сметнах, че ще се създаде по-интимен контакт.

 

И наистина, на другия ден двамата с Илинда, тя елегантна и пищна дама, аз, с репортерския магнитофон, се озовахме на масата на Габриел Гарсия Маркес.

Няма да влизам в подробности, какво звездно изживяване бе да общуваш с един толкова нашумял и талантлив писател и истински земен човек.

Интервюто стана. На раздяла, Маркес стисна ръката на моята колежка Илинда, после моята и с широка усмивка се обърна към мен:

„Ако не беше проявил толкова настойчивост и търпение,нямаше да стане интервюто...”

На другия ден

 

от първа страница на вестника

 

започваше интервюто с Габриел Гарсия Маркес и продължаваше на втора страница със снимки на писателя.

Когато се завърнах от командировката в Москва получих специална награда за това интервю от ръководството на вестника.

По-късно, по времето на командировката ми в Хавана на фестивала на латиноамериканското кино се видях отново с Маркес.

Беше с компания. Позна ме, отдели се и ми стисна ръката с думите: Как си „булгаро...”...

 

 Джеки БЕНАДОВ

 

 

 


Нобелистът Габриел Гарсия Маркес

Нобелистът Габриел Гарсия Маркес

Един срещу друг - Маркес и Джеки Бенадов, 1987 г., Москва.

Един срещу друг - Маркес и Джеки Бенадов, 1987 г., Москва.

На младини писателят започва кариерата си като журналист.

На младини писателят започва кариерата си като журналист.

Младият писател с един от първите си романи.

Младият писател с един от първите си романи.

Двамата големи мъже - Фидел Кастро и Габриел Гарсия Маркес

Двамата големи мъже - Фидел Кастро и Габриел Гарсия Маркес

В кабинета до пишещата си машинка...

В кабинета до пишещата си машинка...