nabore.bg

Хората говорят

Народната певица Гуна Иванова: Мъжът ми ме носеше на ръце

* Планината е най-голямото ми спасение

* Общувам с млади и позитивни хора

 

Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада, Южна Африка. През 1983 г печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 г когато формацията е закрита. Две години пее в „Мистерията на българските гласове” и от 2010 година е солистка в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. Със своите възпитаници издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „Бог да пази децата ни”.

Всички харесват Гуна Иванова и по-възрастните, и по-младото поколение, не само заради златния й глас, но и заради стила, женствеността и българската хубост, които струят от нея. Ах, баба ти Гуна! - възкликва тя. “Сега най-голямата ми гордост са двете ми внучки, които са мое продължение и въпреки че учат банкерство вече професионално се занимават с музика, а по Великден предстои да излезе и общият албум на баба и внучки –

 

“Зайди, зайди, ясно слънце”.

 

Срещаме се с народната певица в един от малкото дни, през които е в София, защото всеки свободен миг прекарва в планината. Владая, Бояна, Витоша, Боянския водопад са чести маршрути за нея, които посещава с приятелки, а Пирин планина е любимото й място. Казва че всеки, който изкачи Пирин се чувства като Бог. Няма по-красиво място. “Навсякъде съм бродила, и в чужбина. Последно ходих на връх Митикас - 2917 м, това е връх на Олимп. На него няма нито една тревичка и храстче, всичко е камънак. Качваш се и търсиш камък, за да се хванеш или за да подемеш нагоре. На всяка крачка виках: “Их, къде дойде чак тук да късаш парцалите като си имаш Пирин планина?! А едни чужденци казват: Много красиво! Щото не са видели Пирин!” За народната певица пиринските езера - Самодивските, Кременските, Василашките, Тодорини очи, Папаз гьол, Тевното езеро са извор на сила и енергия. Може би, защото е родена и закърмена

 

в сърцето на Огражден планина

 

 - село Богородица. Мястото е обградено от малки възвишения, на всяко от които има параклис на различен светия. Певицата е напуснала мястото на 11 г., но и досега често го посещава, въпреки че бащината й къща е продадена. Тя отсяда при роднини в Петрич, а до селото отива, за да си направи пикник. Спомня си родния дом - бяла, красива, чардаклия къща. С един огромен чардак с три стълби. “Та на тоя чардак сме израсли многобройна челяд. Разказва ни и предание, което знае от дядовците си. То е свързано със съседното до нейното село – Кръстилци. Легендата е за името на селището и се отнася към времето, когато страната била подложена на набези от византийците. Те се опитвали да подчинят цялото село и тези, които се противопоставяли, били изклани. Една майка обаче проявила изключителна смелост и скрила седемте си невръстни рожби в хралупата на голям чинар. Всички в селото били убити, но майката и рожбите й се спасили. Само те знаят как са оцелели, докато нашествениците отминат. Но именно благодарение на тази майка и децата й това село продължило да съществува и е наречено Кръстилци заради тяхната смелост

 

да защитят свободата и вярата си.

 

В бащината къща на Гуна Иванова са три семейства - всички певци и музиканти. Братовчедките, по-големи от нея, я водят по седенки и събори. Там малката Гуна трупа впечатления и опит. Именно на подобен форум е и първата й сценична изява - на фестивала в с. Кърнолово. Оттам пази ярък спомен - след слизането от сцената една жена я прегърнала и й казала: “Боже, колко си маленко, а колко силно пееш.” Това бил първият комплимент, който певицата получила за златния си глас.

Творческият й път я отвежда през 1968 г. В пернишкия ансамбъл “Граово”, където пее до 1983 г. По-късно съпругът й я насърчава да се яви на конкурс в Народния хор при радио София, за да спечели и да поиска жилище. След три тура е одобрена, но изпитва ужас при мисълта, че трябва да поиска жилище и се отказва. “После всички питали коя е тая откачената дето спечели и изчезна! Бях на 20 г. и се срамувах да поискам жилище. Така изпуснах птичето от работо си.”

 

Едва 14 години по-късно шансът я спохожда отново.

 

Печели конкурс за солистка в Ансамбъла на ГУСВ. Благодарение на нейния съпруг, който разучил всичко, а в деня на прослушването й казал: “Като тебе друга нема!” Той ме направи певица, спомня си Гуна Иванова. Тогава самата тя не се взимала насериозно, но перничанинът казал и вдъхнал кураж. Казал й: “Я ела тука! Гледай тия - от тях нищо няма да излезе! Ти ще бъдеш ръководителят!” Така завършва школа за художествени ръководители в Пловдив. За покойния си съпруг разказва, че я носел на ръце. Чакал я всеки път с черна волга, а всички му се чудели какво е това неизменно чакане: “Принцеса ли чака, царица ли чака?!” “Имах прекрасно семейство, в което цареше хармония, но това беше до определен момент, изведнъж всичко се срина. Аз съм много откровена, сега посрещам Коледа малко сиротно, понеже синът ми се разведе и сме само двамата на Бъдни вечер, внучките са при майка си, а на следващия ден ще е много красиво ще празнуваме заедно с тях. Голямата е на 20, а малката на 18. Но и тези светли празници се посрещат така - сиротно и смирено.” “Аз съм изключителто вярващ човек, казва още певицата. Споделя, че носи Бог в себе си и е устроена така, че да помага и на врага си. По същия начин може и да прости. “Само вярващ човек може да постъпи по този начин”, отсича Гуна Иванова.

 

И отваря темата за песента.

 

Обяснява, че родопските ресни са й любими, защото отключват чакрите в човешкия организъм и лекува. Никоя песен не отключва всички сетива така, както родопската. “Добър лечител е народната песен. Имало я е в миналото, има я и днес, ще я има и в бъдеще, тя е най – устойчивата ценност от духовното ни богатство. И е като нашата красива земя в своите геогравски и исторически измерения, каквато е България - хубост, хубост, свобода, род, родина, рай, вълшебен дом.”

За живота си казва, че е мелница, но сега работи с младите и главата и постоянно ражда песни. И все жизнерадостни. Една от любимите й песни е “Зайди, зайди, ясно слънце”, но си спомня че точно тази песен е била причина преди време да се превърне в птица с прекъснат полет. “С такава жар я запях за първи път на едно интервю по радиото в ефир, а после чух от издателя: “Страхотна песен изпя. Сега ще я запише обаче Бойка Дангова. Ти по-късно ще я изпееш. Беше унизетелно!”

 

Храни се с риба и плодове

 

Певицата споделя и рецептата си за младия дух. Непрекъснато е в гората. Всяка сутрин прави по 16 обиколки на градинката с бързо ходене, понеже не може да тича, но ходи бързо. В градинката прави един вид гимнастика, вкъщи - друг. Не спазва диети, но внимава да не се тъпче с боклуци. На трапезата й винаги присъстват плодовете и рибата. Лекува се с билки и народна медицина, защото е убедена, че фармацията произвежда лекарства, които не ни лекуват и то умишлено. “И със стрес! Стресът консервира!” - шегува 67-годишната певица. Общува с млади и позитивни хора, планината си остава най-голямото, а българската шевица на роклите й - запазена марка.

 

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”

 


Златният глас от Огражден Гуна Иванова

Златният глас от Огражден Гуна Иванова

Певицата със своите внучки

Певицата със своите внучки

Любиша Самарджич, Йорданка Христова и Гуна Иванова

Любиша Самарджич, Йорданка Христова и Гуна Иванова

Оригиналните сценични тоалети са запазена марка на Гуна

Оригиналните сценични тоалети са запазена марка на Гуна

Певицата на концерт

Певицата на концерт