nabore.bg

Архивите са живи

Приятелите на България: Наричали Феликс Каниц "Колумб на Балканите"

Австро-унгарският пътешественик, археолог, етнограф и художник 18 пъти посещава страната ни

                                         

Феликс Филип Емануел Каниц

 

“Люлякът ми замириса” тази година в Ловеч. Лилавите , винените и белите  цветове на люляците бяха превърнали  града в цветна градина. Нежното им ухание се носеше из въздуха и навяваше романтично настроение. Пролетната зеленина превземаше  Стратеш, Хисаря, Баш Бунар. Пълноводните води на река Осъм шумяха под Покрития мост. Бродех по калдъръма на Вароша, любувах се на старите къщи в Етнографския комплекс, разглеждах музея на Васил Левски. Вдигах взор към паметника му, който се издига величествено над града. Изкачих се до Ловешката крепост . Гледката отгоре към “града на люляците”  беше приказна!

      Ловеч е бил красив и  някога, когато го видял  Феликс Каниц.   Австро - унгарският пътешественик, археолог, етнограф, географ  и художник го посещавал, изучавал, проучвал и описвал. Той се влюбил в златния “Алтън Ловеч”,който в Турската империя наричали  “Лофча”. По-късно ловчанлии правят Феликс Каниц свой почетен гражданин, но той има големи заслуги за цяла България, за страните на Балканите.

       Феликс Филип Емануел Каниц е роден на 2 август 1828г. в град Обуда /Будапеща/ в семейството на богат еврейски търговец. Четиринадесетгодишен остава сирак. Учи литография, история на изкуствата във Виена, Нюренберг, Дрезден, Париж.

Каниц прави първата карта на река Дунав в българските земи

   

 Във втората половина на 19 век в целия Балкански полуостров  размириците се засили и предизвикали интереса и вниманието на европейската общественост. През 1858г.  Каниц, преминал през музикални и художествени увлечения и занимания, вече е редактор на списание “Илюстрирте цайтунг”. Тогава той започва своите изследователски пътувания из балканските страни. Пътешества из Босна, Херцеговина, Черна гора, Далмация и написва своите “Пътни скици от Босна и Черна гора”. След обиколката из Сърбия се раждат трудовете му: “Римските находки в Сърбия” и “Византийски паметници в Сърбия”.Научните му съобщения го правят член на Императорската кралска академия във Виена, чл.-кореспондент на Географските дружества във Виена, Берлин, Дрезден, Санкт Петербург. От 1878г. е императорски съветник на император Франц Йосиф, който  финансира обиколката му в Южна Сърбия и тогава     /11 юли 1860 г./ за първи път Каниц установява контакти и с българите. Открива “един народ, изнемогващ в условията на политическо и верско робство, притежаващ огромни ценности, които криел в себе си”. Пише така: ” В Европа мислят за българите, че са ленив, назадничав и изгубен народ. Аз пък, за най-голямо мое удивление, намерих един народ с гъсто населени градове и села. Жителите по градовете се занимават с разни специални занятия, като в един град правят само пафти и ножове, в друг – изработват само метални и златарски произведения, занимават се с грънчарство и резбарство, а в трети тъкат ленени платове, килими, гайтани и пр.”

  Феликс Каниц посещава 18 пъти България, преброжда всяко нейно ъгълче и в резултат на проучванията му на българските земи се раждат неговите уникални трудове с исторически , етнографски, географски характер. Започва с поредица от статии за България: ”Етнографски условия на Северозападния български ъгъл”, “Пътуване из българските области между Дунав, Тимок и Св. Никола – Балкан през лятото на 1874г”, “Пътуване из Средна Българя през лятото на 1874г”, “Търново - старобългарски царски град”. В трите тома “Дунавска България и Балканът” той описва българските земи, открива античните ни градове Рацинария /дн. Арчар/, Никополис ад Иструм, Никюп, старите български столици Плиска /руините край Абоба/, Преслав. Пръв оповестява Мадарския конник, Боянската църква. Затова се счита за баща на прабългарската и българската археология. Каниц илюстрира видяното, скицира, рисува, прави и подробна географска карта на България с обозначени 3,200 селища, крепости, 35 манастира. В 1876г. тази карта му донася златен медал на географски конгрес в Париж, а по-късно и орден “Св. Анна” с брилянти от император Александър Втори, защото е използвана от руското командване в Руско – турската война през 1977- 1878г. Петдесетте му карти на България, Сърбия, Румъния са използвани и от Великите сили на Берлинския конгрес през 1878г, когато са определени границите на държавите на Балканския полуостров.

Рисунка на Феликс Каниц на фабриката на Добри Желязков в Сливен

 

    Симпатиите на Феликс Каниц към българите се раждат още с първите му посещения у нас. Те се чувстват в неговите творби, остават и в неговата душа до последния му дъх. Той обикаля България във времето, когато с пълна сила се разраства борбата за църковно - национално освобождение. Определено застава на страната на привържениците “за идеята за създаване на българско училище, българска църква и българска самостоятелност”.

   Капиталният му труд “Дунавска България и Балканът” представлява исторически, географски и пътни студии от годините 1860-1875г. Първият том е с негови илюстрации, таблици, карта. За първи той прави  цялостни оценки за историческата стойност на българския народ и когато книгата излиза от печат в 1875г. е посрещната от европейската общественост с голямо внимание и подчертан интерес. Тогава Феликс Каниц си спечелва определенията: “Разузнавач на Ориента”, “Колумб на Балканите”, “Откривател на България”.

"Розобер в Казанлък" - литография от Феликс Каниц

   

Ето как Феликс Каниц определя българите:” …това е най-ценният народ, като единствен земеделски и занаятчийски народ тук. … Той притежава големи умствени заложби. В сравнение с турците, българите са много трудолюбиви и способни”. Като подчертава вродените  способности у българите, като вижда сградите и мостовете, които те строят, той предрича, че те  “ще бъдат индустриален народ”. След срещата си с Кольо Фичеооглу - /Фичето/,  след като е видял неговия мост на Бяла, Каниц заключава: “ Какво би станало от този много способен народ, ако би имал технически училища!”

   Възхищението на етнографа Феликс Каниц към художествените произведения на нашия народ, към красивите му носии, килими, черги и тъкани платове се вижда в неговите скици, рисунки и оценки, които го правят “баща на българската етнография”. За него  “българите имат голям усет към форми и цветове, а изделията им от сребро, желязо, дърво, както и килимите им, са превъзходни и прочути по своята художественост.”

"Белоградчишките скали" - акварел на художника пътешественик

  

Когато Феликс Каниц издава след Руско- турската война третия си том на “Дунавска България и Балканът” , председателят на нашето Велико народно събрание Екзарх Антим Първи му изпраща телеграма, считана от учения за най-скъпото в живота му: ”Представителите на българската нация , събрани в старата столица на българските царе, описана така добре от Вас, за да поставят основите на самостоятелното и политическо съществуване на новото Княжество, използват тази възможност, за да изразяват сърдечната благодарност на народа за Вашите етнографски, географски и исторически постижения”.

    Александър Батенберг кани Феликс Каниц на съвместно пътуване до Варна, но ученият е възпрепятстван, поради предварително приет друг ангажимент. Той пристига в България в 1879г за тържествата по случай рождения ден на Княза – 11 септември. Последното му посещение у нас е в 1883г., но то е вгорчено поради забъркването му в интриги от русофилски настроени държавници.

Българско село край река Лом, нарисувано от Каниц

    

В последните си години археологическите и географските проучвания на Феликс Каниц са отразени в тритомното съчинение “Кралство Сърбия и сръбският народ”, което излиза след смъртта му. В него е отбелязано, че населението в Пирот се чувства българско и там жителите се назовават БЪЛГАРИ! За именития изследовател населението на Македония е българско. Той изнася факти, с които доказва колко повече са българските училища в Македония, отколкото сръбските в Косово. Езикът на македонците, според Каниц, принадлежи към западния диалект на българския език.

"Розоварна в Сливен" - рисунка от австроунгарския художник

 

Ловчанският учен д-р Параскев Стоянов, роден в Румъния и завършил медицинското си образование в Западна Европа, работи няколко години като лекар и общественик в Ловеч. Той работи заедно с Иван п. Димитров и Иларион Драсов в читалищната дейност. Д-р Стоянов си служи с  девет езика. Влиза в усилена кореспонденция с Феликс Каниц. Писмата на доктора  са изпълнени с уважение, толерантност и преклонение към големия учен. Д-р Стоянов решава да преведе и издаде тази част от съчинението на Феликс Каниц “Дунавска България”, която се отнася  за Ловеч – “От Търново през Севлиево за Ловеч и Свищов”. Ученият му изпраща писмо, което става предговор на книгата. Там Феликс Каниц пише “…какви чудни и живописни са всичките тези турски градове от далеч…” Съобщава за  проучванията си на  крепостта на десния бряг на Осъм / Ловешката крепост/ и според ясното му описание тук е била крепостта Мелта - важен кръстопът в Долна Мизия. В 1449г. Ловеч е окончателно превзет от Синан паша , въпреки че християнското население упорито се е съпротивлявало.  Градът пада с хитрост. Една нощ турците пуснали голямо стадо овни със запалени факли на рогата им към Стратешката врата. Българите помислили, че това е свръхестествено явление и отворили вратата. Със стадото нахлули и нападателите мюсюлмани и турското надмощие превзело града. Ученият описва и борбите на ловчанлии за освобождаване, като отбелязва, че градът е оцелял само  благодарение на гражданите си, на  “тяхната мирност и защото са счели момента за въстание за недобър”. Описани са и боевете в Руско – турската война  около Ловеч. Разказал е Феликс Каниц и за своите изследвания за училищата, учителите, занаятите, черквите в града.  Бил поканен на едно мило народно тържество на “Петров ден”, когато момичета пускат своите венчета в река Осъм. Описал е чудесните картини на народния обичай, когато момичето, чиито венец, плува най-напред, “дава на своите дружки един гуляй с музика и хоро”.

Един от последните партрети на Феликс Каниц

   

На 19 април 1902г. д-р Стоянов съобщава на Феликс Каниц, че в града е образуван музеен комитет и моли за негови снимки за историята на града.   Месец по-късно д-р Стоянов му съобщава, че музеят в града ще носи неговото име и по негово ходатайство Общинският съвет в Ловеч го избира за свой почетен гражданин и още - наименува улица в града на негово име.

   На 08.08.1902г., на своята 73 годишнина, Феликс Каниц благодари на д-р Стоянов за тържествата, отбелязали рождения му ден, на “народното събрание, министерствата, читалищата, библиотеките, Университета, вестниците” и нарича себе си “най-младият гражданин на Ловеч”.

Рисунки на художника са отпечатани на първите български банкноти

   

Д- р Стоянов отбелязва в писмо до възрастния учен, че той е направил “една голяма услуга за България и за нейното освобождаване, като е обърнал внимание на Европа върху прелестите и страданията на България”, а що се отнася до Ловеч – “едва ли някой ловчанлия е изучил тъй основателно историята на чудния някогаш “алтън Ловеч”!

    Отговорът на Феликс Каниц е вълнуващ. Той изразява своята обич към града и жителите му, моли да приемат:” …моята неизменна симпатия към романтичния, гостоприемчивия и прелестния Ловеч…” От изпратените му картички с изгледи на следосвобожденския град, той вижда “колко се е изменила някогашната чисто ориенталска физиономия и колко за последно време се е “озападил” градът. Сърдечно благодари на гражданите в къщата, на които е прекарал приятни часове, че си спомнят за него.

Феликс Каниц очаквал с нетърпение своето посещение в Ловеч през 1903г. Но…съдбата е решила друго. Посещението му не се осъществява. На 22 12. 1903г. той получава мозъчен удар и ... тръгва за пътуването, от което никой не се връща. Д-р Стоянов коленичи пред Феликс Каниц и целува десницата му с благодарност, че е написала толкова добри слова за българите, за България, за Ловеч. Така той е изразил още веднъж признателността на своя измъчен народ.

   Добрите думи за българите,  хубавите оценки на Феликс Каниц за нашия народ нима се отнасят само за миналото ни? Къде се дянаха онези българи, онази България, в която се е влюбил Феликс Каниц?!

          

     Петра ТАШЕВА