Лични драми
- search
- Всички
Искрено и лично: Напуснах Ямбол, но Ямбол не ме напусна
Понякога си мисля: "Тук съм роден, а тук няма да ме погребат...“
Най-известната сграда на Ямбол - Безистенът
От 1978 година, т.е. вече цели 45 години (колкото комунистическата власт; но нали няма да кажете, че ми стигат?), живея в София; напуснах Ямбол, но Ямбол не ме е напуснал.
Все още хората разбират откъде съм, като се изтървам с класическото: „Ко й туй?“ (в превод от ямболски – Какво е това?); също и: „Утьювам да жювея (Отивам да живея)“, „Ко бье? (Какво, бе?)“; „Айдьи, бье!“ (Хайде, бе!), „Вър, ва!“ (Върви, бе!), „Ша са чуйми контролно“; „Пильи с, зельи“ (Пиле със зеле), „Облачам са (Обличам се)“; „Слазам“ (Слизам); съответно – „Излазам“ (Излизам), „(защото като влезе трябва и да излезе, нали така?)“, „Кучьиту“ (кучето), „Твърду нье!“ (Твърдо не), „убу“ (хубаво), „пАлто“, „хАртия“, „мАсло“, „пьйет“ (пет).
Геномът си е геном, това науката отдавна го е доказала; с този диалект сме засукали благословеното първо мляко; по него безпогрешно разпознавам съгражданите си в столичния обществен превоз. Когато си ямболлия: отърване няма, пък ако щеш да се преселиш и в Патагония.
Обаче: от кал да си, ямболлия да си!
Дълбоко помня: когато през есента на 1977 г. взех окончателно решение да напусна родния си град, защото главният лекар много ме гонеше като палестински терорист, едно терзание-свредел за миг се вряза в стъкления ми мозък: „Тук съм роден, а тук няма да ме погребат...“ и едри сълзи закапаха от красивите ми тракийски очи, като ранен от бракониери в Ормана елен-лопатар.
Бях само на 29. Абе, момче-голомеше, за какво закопаване мислиш и какво значение има къде ще те ядат червеите – Орландовци или Кукорево? Важното е да си изживееш отредените ти от Бога 25-26 хиляди дни достойно, със здраво, изградено семейство и изпълнен дълг към него и Отечеството. Ама кой да ми го каже тогава, толкова млад и зелен, аджамия; абе – просто момче-ямболче?
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
------------
Текстът е откъс от книгата "Изтанцувай си живота", издадена за 75-годишнината на автора.