nabore.bg

Преди почти три десетилетия поисках промяната... Сега оня, който разтриваше по–късно ушите на човека, заради който исках промяната, влезе в политиката и не иска да излиза вече от нея... Нещо повече. Кани се отново да управлява за трети път, а след това да предава щафетата на „Дондуков” 1 на друго  момче от ГЕРБ. Сещате се, че става дума за момчето от Банкя, за който Антон Тодоров се кани да пише нова книга след „шайката”...

Поисках промяната и след единствено честния политик в държавата Жан Виденов, при който отново други я заграбиха... По–късно други загърбиха България и чрез Терминала хукнаха да търсят щастието си в други географски ширини... А сега едни хора направо загербиха държавата... И отърване няма да има скоро, вервайте ми... Така би казал и Симеон Сакскобургготски, с който също искахме и  правехме промяна за осемстотин дни...

    Поисках промяната и при Георги Първанов... И тя дойде. Той след два мандата като държавен глава си направи своя  партия. Своя партия си направи и Татяна Дончева, с която също искахме и търсихме промяна заедно... А списъкът с партиите, които правят непрекъснато промени е неизчерпаем...Съставят се коалиции от Юди, от Киряк Стефчовци, от псевдопатриоти и псевдодемократи, от псевдолеви и псевдодесни формации...

     Искахме промяна и със Сергей Станишев... Падахме, ставахме, губихме и се правехме, че печелим... Промяната дойде. Отиде в Европа човекът, сега със семейството си купува имоти из Швейцария.

    А промяната днес е крайно наложителна... Трябва да върнем достойнството в центъра на държавническото мислене и държавната политика... Но това не означава само държавната субсидия за партиите, които се „борят” за държавата...

    Поискай промяната, защото пролетта е време за обновление, за промяна, за избор. Поисках промяната! За себе си! За семейството! Горните примери намериха промяната именно по същия модел – за себе си, за семействата си, за партиите си. Нали сами виждате!

    Скоро, много скоро ще дойде време за новото лого: ”Не искай промяната!” Защото такава промяна е само тъпчене на едно и също място и преливане от пусто в празно, което правим успешно вече три десетилетия. Не съм ли прав!?

    И още нещо. И този път резултатът от вота ще бъде в полза на народните избраници... Мачът на 26 март само ден след Благовещението или благата вест ще  бъде: 240 на нула в полза на новите депутати в 44–ия български парламент. Ако съм ви излъгал в прогнозата си, просто не четете редовете ми. Или приемете всички следващи дни като дни за размисъл. Защото сте пропуснали истинския ден за  размисъл.

    А нашите бъдещи домашни народни любимци в Народното събрание, мислите ли, че ще си сменят нравите, бонусите, статуквото, навиците си партийни и пропорционални! А аз като последния наивник продължавам да искам промяна за истинска икономика, за българско производство, за по-високи заплати и пенсии, за качествено зравеопазване, за грамотност, за сигурност по границите, за справедливо правосъдие, за борба срещу корупция, престъпност, за родолюбие и духовни  ценности... Но не такива, каквито се те сега, вече двадесет и осем години след като всички поискахме промяната! Имената, които виждам, че са на път да влязат в сградата на парламента не ми дават основание за оптимизъм и надежда, че това ще се състои през 2017 година. Простете песимизма ми, пардон, реализма ми.

Лозан ТАКЕВ