nabore.bg

От 21 септември до 3 октомври се състоя изложба на 91-годишната дизайнерка Емилия Панайотова

И на 91 години Емилия Панайотова поразява със завидната упоритост, с която пресъздава идеите си

Където има пещ и огън, първата асоциация е за хляб. В този случай обаче насъщният е на втори план, първият е за съдове, пана, пластики. Даже не си представям художничката Емилия Панайотова да навие ръкави, за да меси тесто и да го превръща в самуни, краваи и прочее вкусотии. Дори да може.

„Покълване” – керамично платно

Емилия Панайотова отдавна си е извоювала име на умел дизайнер, който прави от керамиката красива приказка. Затова на изложбата й се заглеждах в увековечените крехки листа, които допълват творбите, в мъдростта, с която тя тълкува понятията „Високо”, „Трудно” , „Явление”, „Разсейване”, а и сезоните...

„Приказка за стълбата” – дали е онази, която ни разказа Христо Смирненски, или някоя нова?...

Една творба бе нарекла „Празник”. Зрителят ще се къпе дълго в триумфа на фойерверките и едва после ще забележи два възторжени, навярно детски профила, които съпреживяват радостта от тържеството. Художничката споделяше с усмивка: паното е посветено на правнучката й Неда, първолаче. Малката се разхождаше сериозно из залата, разглеждаше експонатите, някои сигурно е виждала и в домашни условия. Но на изложба е друго!

„Празник”, паното, което учи да се радваме на всяка заслужена победа.

А и Неда ходи на обучение по рисуване в съботно ателие, там се запознава с изкуството, понеже прабаба й може да е майстор в керамиката, но няма „педагогически профил”. И не е учила на занаята си нито своята дъщеря, нито внучката, така че правнучката ще търси свой път към творчеството и разбирането му.

„Високо”- пластиката може напомня, че човек е толкова голям, колкото са високи мечтите му...

Емилия Панайотова е родена през 1932 г. в с. Махалата, после наречено Пелово, сега гр. Искър, Плевенско. Носител е на много награди, включително орден „Кирил и Методий”- втора степен, до 2023 г. има 6 самостоятелни изложби и участие във всички национални изложби за приложно изкуство и керамика, много гостувания в чужбина. Само че житейският й път не е лек. Учи в керамичен техникум, където се запознава със съпруга си художника Ангел Панайотов-Анджело. Работят заедно в завод „Китка” - Нови Пазар и „Изида” в Елин Пелин, после тя продължава в разградския „Диамант”.

 "Листата" - керамично пано

Завършва Художествената академия у нас, а съпругът печели конкурс за обучение в ГДР, опитите да го вербуват за Щази го поболяват и той се връща в България. Двамата творци не се събират отново, Емилия и след пенсионирането си се труди упорито и всеотдайно за развитието на българския порцелан и я смятат за доайен на нашите дизайнери-керамици. Но както разказва дъщерята Веска Ангелова, уважението между родителите й е запазено. А и взаимното възхищение – Анджело винаги пие чай в чаша от син порцелан със златен орнамент, направена от Емилия. Вуйчото на Веска пък предпочита високите стъклени цилиндърчета за вино, също дело на керамичката, докато леля й се жалва: много красиви, но мъчно се мият и трият. Самата художничка и до днес се радва на една отдавнашна своя работа – голяма порцеланова чиния, посветена на индустриализацията в България. Тази обич обаче не пречи на сегашните нейни усилия в живописта...

"Птиците" – българска приказка за хубост

На изложбата в столичната галерия на СБХ на втория етаж на ул. "Шипка" 6 имаше изящни пана и пластики, но и „домашни потреби”. И си струва да се каже благодарна дума и за тези творби, които внасят красота в дома – декоративни чинии, глазирани кафеничета и захарници, сервизи за кафе и чай. Дали се замисляме колко обич и усилия са били нужни, та такива уж дребни битови предмети да засветят с естетиката си в нашите къщи? Ето защо и на тази изложба бе споменато за ентусиастите, които работят да създадат музей на българския порцелан. В него вероятно ще има място и творчеството на Емилия Панайотова. Както се казва, дай, Боже, нали познанието за доброто, ценното и красивото от миналото прави по-лек трудния път към бъдещето.

Антония МЕЧКОВА