nabore.bg

Това за което искам да разкажа е аналогично за почти всички села в цялата ни държава. Нека младото и идващото поколение да знаят, че по нашите земи са живели едни хора - трудолюбиви, единни и сплотени. С дружни усилия са успели да укрепят държавата.

Разказът ми ще бъде за с. Горно Абланово след 9  септември 1944 г. През 60-те и 70-те години на миналия век са построени доста обществени сгради. Една такава сграда е била фурната. Спомням си, че строителството и започна през 1963 г. Беше дошъл един строител на име Вачков. Сигурно е бил от Трънския край, беше изключителен професионалист. Аз го сравнявах с Колю Фичето и Майстор Манол. Сигурно е работил на много национални обекти, защото когато дойде в селото беше в напреднала възраст. Уговорил се с председателя на ТКЗС, когато завърши сградата, фурната да опече няколко пещи хляб и тогава да му бъде платено. Качеството на изпечения хляб щял да бъде Акт-16 за приемане на сградата. Сам Ванков изработил проекта и чертежите. Дават му едно звено от строителната бригада, което той лично ръководи. Не ползваше отвес и нивелир. Такова набито око имаше. Пещите и комините сам ги изгради. Какъв му е бил майсторлъка, но до ден днешен не са мръднали.

Фурната, която построи в Горно Абланово строителят Ванков още напомня на селяните на неговия майсторлък и добрина. За съжаление, дойдоха лоши времена, които я затвориха и днес там не се прави хубавият хляб, с който се славеше селото.

Селото беше многолюдно и на ден се изпичаха по 800-900 хляба. За празниците двойно. Когато се случеше да дойдат от града началници, към 11 часа замолвах лично майстора-хлебар да донесе два току що изпечени хляба. Когато ги лъхнеше мириса на хляба те изпадаха във възторг. Чупеха къшеи и лакомо ядяха. Такова нещо в града не бяха виждали. Много често за такива гости поръчвах препещница със сирене и яйца. Това беше върхът.  Цялото село беше доволно. На селянинът какво му трябва - повече хляб, за да работи повече. Няма да сгреша, ако кажа, че такава друга масивна сграда в селата не съм виждал.

Вачков беше проектирал и голяма изба. Там в големи бъчви се съхраняваше с тонове вино от различни сортове. На Зарезан и други празници кооператорите развеселяваха душите си.

         Дойдоха едни други години. Години, които никой не ги е очаквал. Всичко тръгна някак назад. Кооперацията, вече беше от нов тип, но едва креташе. Това се усещаше и не продължи дълго. Една сутрин селото осъмна блокирано. Бяха дошли повече от 10 -12 мощни комбаина. За кратко време ожънаха блоковете, прибраха житото и си заминаха. Тогава се разчу, че кооперацията е заборчляла. Сигурно това, което са ожънали и прибрали не й покрива борча, защото удариха кепенците и на фурната. Поставиха табела на вратата, че сградата е тяхна собственост. Добре, че Вачков, строителят не беше проектирал и колела на сградата. Щяха да закарат и нея на тяхна територия. Задоволиха се само с разбиване и опостушаване на имуществото. Разбиха и вземаха всичко, което е метално. Не се даде гласност и не се оповести след това, колко още им дължи кооперацията. И да им дължеше нямаше какво повече да вземат. Нямаше вече кой да сее жито и те на готово да го приберат.

              Тази действителна случка на никого не направи впечатление. Сякаш беше една приказка или един сън. Няколко дни се коментираше след това се забрави. Сигурно е имало виновни, но нямаше кой да ги потърси.

               Спирам раказа си до тук. Към разказаното ще прибавя една снимка. Снимка на сградата на която Вачков проектира и построи, но не постави колела. Сигурно е предвидил гениалният строител, че това което е съградил трябва да остане завинаги в селото.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско