nabore.bg

Аз чертах брегове.
Знам, че Дунав напролет приижда,
сякаш бременна от разплакани снегове...
Но реката руши туй, което съзиждам.

 

Не събуждайте прилива и във мен, че ще рукнат
сто реки – сто развързани хали
и, подобно коне породисти, ще хукнат
към степта, свобода генетично избрали.

 

Ще преливат в очите, ще прииждат във думи,
ще залеят села, ще удавят върби -
наслоена омраза и тъга помежду ни.
Не събуждайте прилива, нека спи. Нека спи...

 

19 март 2019 г.

 

Валпургиева нощ

 

„Търсете вещиците тази нощ!“ *

А мен най-паче - гневната Лилит.**

По лунна стълба слизам в полунощ,

макар че образът ми е от вас изтрит -

 

та аз съм мислеща, различна, непокорна,

тъй женствена, че чак до смърт ви плаша!

Не се побирам в църквата, безспорно -

ще стряскам стадото, докато е на паша...

 

Изтри ме и Адам – о, памет бледа! -

и взе си друга, много по-послушна.

А аз, като една същинска веда,

се притаих зад ябълката и подслушвах.

 

Та тя съвсем не беше по-покорна!

А той – тъй слаб и лесен за подлъгване...

Заради нея ги изгониха позорно.

Изтри ме църквата. Но аз се смях на тръгване.

 

-------

*Иван Богданов – цитат.

** Първата жена на Адам, за която църквата мълчи.

 

Избързала любов

 

На хоризонта – там далеч пред мене -

Земята се прощаваше с Небето

и птици две, от любовта ранени,

агонизираха, в последен полет слети.

 

С въздишка остра борове свистяха,

хамакът, сам, потръпваше под тях.

Домът мечтан не стана моя стряха -

пред мъртвата със тебе бяхме в грях.

 

Тя бранеше владенията свои
и лесно можех да я разбера.
Бе слязла от небесните покои,
засели се в смълчаната гора

 

и аз, от чиста женска солидарност,
отстъпих лесно и си тръгнах тихо.
...Хамака стар ще помня с благодарност
и ще лежат след мене там няколко стиха.

 

27 април 2019 г.

 

Любовен ритуал

 

Мачкам гроздето бавно и нежно, с наслада,

със усмивка – желана и смела любовна игра.

И амброзия руква – пенлива, рубинена, млада.

Ритуалът и този септември рода ми събра.

 

Ще наложа със ябълка, със равнец и пелин

пак във старото дъбово буре на дядо,

със зърна от липа,  дюлев лист... и един

еликсир у дома ще искри с всяко блюдо.

 

Ех, когато преври, ще очаквам сватбари -

дума даде ми вече завчера Румяна!

Ще си грабне багажа, ще си дойде в България,

ще застане до мене във бяла премяна.

 

Дотогава – ще чакам. Ще си шушнем със виното,

а хлапак - вятър есенен - вън ще приглася.

Със венчана любов ще изпратим годината -

най-красива, най-стара човешка нагласа.

 

3 февруари 2020 г.

 

Стара болка

 

В дъждовно време се обаждат стари болки

и плачат по стъкла, звънят в улуци.

Та, значи – пак ще дойдеш... Още колко

ще навестяваш моя дом? Аз чакам внуци...

 

Спокойствие от мен пък ще очакват

и трябва да го имам, за да дам.

Обичах те със всяка своя чакра,

на слабостта до днеска плащам дан.

 

Във дъжд, по принцип, се обаждат стави.

/Особено, твърдят, след петдесет./

А в мене се обаждаш ти... Какво да правим -

от болката се ставало поет...

 

6 февруари 2019 г.

 

Любов (5)

 

Като с обич поет чужд товар,

като бяла магия за сбъдване,

след петлите отминал кошмар,

като чакана клетва на тръгване,

 

като слънце, разчупило пита,

за да седнем да хапнем по пладне,

и моминска вода ненапита,

и другар, дето в боя ще падне -

 

ти си нужна, красива и трудна,

и орисана в мъки да раждаш,

ти си шеметна, млада и чудна.

И ни трябваш. До болка ни трябваш.

 

27 януари 2019 г.

 

Кина МАРИНОВА

---------------

Кина Маринова е родена на 1.07.1964 г. в с. Белица, обл. Силистра, в семейство на учители. Поема по техния път, като първо завършва руска филология и български език и литература, а след това – и английски език. Живее и работи в град Силистра, като учител и по трите си специалности. Започва да пише стихове през 2016 г. Още същата година е забелязана и поканена за член на КБП. Има участия в множество алманаси на съвременната българска и балканска поезия. Превеждана е на сръбски и македонски. Печелила е награди от национални поетични конкурси. По стиховете ù са създадени множество клипове. Автор на книгите „Родени в тишина“, изд.“Фабер, 2018 г. и „Високо“, изд. „Фабер“, 2019 г. - всяка с по 155 стихотворения. Представяни са в много градове на страната, включително в Националната библиотека, в телевизионни и радиопредавания.