nabore.bg

Архивите са живи

Стари кримки от печата: На „Позитано” обвинили Стефан Продев за финансовата катастрофа на „Дума”

Големият публицист съжалявал, че подкрепил Пирински за президент

 

„Червените бабички” го боготворяха, „сините” го кълняха. С големите винаги е така, а Стефан Продев беше голям. Не само като автор, но и със способността си да създава атмосфера – шаблонът я определя като „творческа” – при която всички, които сме работили под неговото ръководство, сме се стремили да дадем най-доброто от себе си, да се надскочим. Вечер, в промеждутъка между редакционното приключване на броя и излизането на готовите страници, се отбиваше най-често в нашия „Международен” отдел, вероятно защото бяхме най-близо до него по възраст. Пафкаше неизменната лула, отпиваше си водката и ни смайваше с познанията си в най-неочаквани области. После се усамотяваше в кабинета си

 

за да напише поредната статия-снаряд.

 

 И ако БСП за разлика от другите „братски партии” от бившите соцстрани, не стана навремето „бутикова” партия, а продължи да бъде в онези години основен играч на българската политическа сцена, заслугата е до голяма степен на Продевата „Дума”.

Но Стефан Продев е първият, който би въстанал срещу обожествяването му, не би приел да бъде светец, изографисан на икона: иконите са за да красят иконостасите в черквите, а „Шефа”, както си го наричахме,  беше земен човек с качества, но и с кусури. Той боравеше чудесно с идеите, владееше като никой друг оръжието на езика. Но някак си не разбираше от хора, вероятно поради някаква наивност, поради някакво очакване, че собствените му морални критерии се споделят и от другите, че са норма за поведение и за тях. А то не е така.

 

Сещам се за два типични примера в това отношение.

 

Георги Първанов, тогава председател на БСП, Кольо Добрев и още един-двама от ръководството на партията дойдоха да представят новия икономически директор на „Дума”. Съставът на редакцията сме се събрали в „Червената бабичка” – заседателната зала на последния етаж на полиграфическия комбинат. Нисичък, тантурест мъж, веднага му лепнаха прякора „Табуретката” и едва ли някой научи и запомни как всъщност се казваше. Формален акт, зам. главният Тодор Коруев /Продев беше някъде по провинцията/ по-скоро формално пита има ли желаещи да се изкажат. Вдигам ръка и разказвам случка отпреди два дни, когато ми се наложи да искам съгласие от още невстъпилия официално в длъжност директор за използване на един от 30-те сервис билета, предоставени на редакцията от БГА „Балкан”, за да отида в Атина. От там трябваше да продължа за Аман и Багдад вече с уреден по друг начин транспорт. Тези сервис билети обикновено оставаха неизползвани, защото освен за пътни трябват пари и за командировъчни,

 

а „Дума” пари нямаше.

 

„Табуретката” обаче категорично отказа: да съм пътувал с кола на редакцията до Солун. Ама че от Солун полет до Аман няма, че за бензин, за визи за двама ни,за пътни и дневни поне за шофьора ще се харчат пари, а сервис билета е гратис – „Табуретката” е неумолим, държи си на своето. Пътуването пропадна.

Разказвам тази история, наблюдавам Първанов, напрегнат е, не знае какво ще последва. А аз продължих с една история от 1980 г когато ме командироваха от Бейрут, където бях кореспондент на „Работническо дело”, в Дамаск за да бъда в помощ на заместник главния редактор на вестника Кольо Колев, който придружаваше делегация начело с Тодор Живков, гостуваща по покана на сирийския президент Хафез Асад. Та другарят Колев ми възложи някаква задача, похвали ме, че добре съм се справил и аз споменах, че без помощта на съветския колега от АПН нямало е да успея. „АПН си е АПН, но ти поддържай контактите с кореспондента на „Правда”, той е много компетентен, много талантлив журналист” .

„Тогава бях млад и стеснителен и не казах на другаря Колев, че откакто Ленин е създал „Правда” в началото на века, тя никога не е имала кореспондент в Дамаск. Нарекох за себе си „кольоколевщина” явлението да даваш акъл за каквото разбираш и каквото не разбираш.

 

Мислех, че то е останало в социалистическото ни минало,

 

 но ето че отново се сблъсках с него при запознанството ми с новия ни икономически директор”, приключих изказването си.

Както щеше събранието да приключи за 5 минути, развихриха се тричасови дебати, вече по проблемите на партията, линията й, недостатъците. Притеснен, Първанов съобщи към 9 часа, че го чака друга среща и събранието приключи.

На другия ден Шефа се върна, разказали му как протекло събранието, той се ядосал /всеки друг на негово място би наредил охраната да не ме пуска повече да припаря на етажа, но той беше демократът Продев/ и се организира ново събрание за да приемем както трябва „Табуретката”. А на него му беше изписано, че косъмът му не е чист, от самолет се виждаше, че ще забатачи финансите. Както и стана: само няколко месеца по-късно вече не ни плащаха заплатите. И на заседание в ръководството на БСП Табуретката се нахвърлил на Продев, изкарвайки го – и то с крясъци – че той, главният редактор  е лично отговорен за финансовата катастрофа на вестника. „На Шефа ръцете му започнаха да треперят, пот потече от челото му”, сподели ми впоследствие Петьо Бочуков, който, като член на Редколегията бе присъствал на събитието.

А при друг случай, за който писа Тошо Коруев,

 

Продев сам си признава, че не разбира от хора.

 

 Пред партийна аудитория се обсъжда важен проблем, а обронил глава Георги Пирински похърква. „И аз този се бях напънал да го правя президент”, с горчивина споделил Шефа.

Взимал съм интервю от този несменяем президиумен другар, по-скучен събеседник не съм имал. Цар да говори без да казва нищо, ако искате да си добиете физическа представа за това що е „еврочиновник”, мислете за Пирински. Неотдавна „Златна възраст” писа колко хора е отблъснал от БСП Нидал Алгафари, но в това отношение той е цвете в сравнение с Пирински.   

 

Константин ИВАНОВ


Създателят на в. „Дума” и първи главен редактор на левия всекидневник Стефан Продев

Създателят на в. „Дума” и първи главен редактор на левия всекидневник Стефан Продев

Двама големи българи – Стефан Продев и Петър Увалиев. Снимка Иван Бакалов

Двама големи българи – Стефан Продев и Петър Увалиев. Снимка Иван Бакалов