nabore.bg

Кой каквото ще да казва, да храчи и плюе, но през социализма израстнаха големи български писатели – едва ли след още 50 години ще има такива: Димитър Димов, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Богомил Райнов... Поети като П. Пенев, Д. Дамянов, Павел Матев, Георги Джагаров, Христо Фотев, Константин Павлов...спирам! Хайде, стига толкова! То само един е достатъчен.

И сега си имаме велики писатели: виждаме ги в таблоидите – пияният Калин Терзийски си показва задника край басейна, страхотно нали?

Е, едно време

имаше и класици графомани

 на яка хранилка на държавната софра, партийно заслужили – Ст. Ц. Даскалов, Караславов (макар че има няколко талантливи творби!), Димитър Гундов, Ангел Тодоров... Някои едва ли сте ги чували, но издаваха книга след книга, които не се купуваха, залежаваха по книжарниците, после ги събираха, пращаха ги за претопяване и пак им издаваха нова книжка...

Такива видни представители на този високохудожествен процес бяха последните двама. Поетът, прозаикът и преводач Ангел Тодоров сам се е иронизирал как някъде в началото на 60-те години, отива на баня – обществената, наема теляк, оня търка и го заговорва - вие като какво работите?

– Е, писател съм, - скромно отвръща бай Ангел.

-        А как се казвате?

-        Ангел Тодоров!

Телякът търка и мисли, мисли и търка

и след малко отсича:

-        Няма такъв писател, аз знам Иван Вазов!

В десетката.

Та Ангел Тодоров и Димитър Гундов, посредствени писатели, приятели, добре охранени... Един ден Димитър Гундов му дума:

- Бачо Ангеле, що не вземем по едно командировъчно, па да се разходим една седмица до Пловдив, Стария град, къщата на Ламартин...

- Митко, ти луд ли си? – отвръща Ангел Тодоров - Един ден да ни няма в София и ще ни забравят!

И е прав, безпощадно прав. Ех, какви писатели имаше някога...

Стефан СЕВЕРИН