nabore.bg

Лични драми

Да ви разкажа: На гости при Митко Тумбака

Аз и моето Марче години наред, дори да не сме канени, ходехме на гости на моя най-добър приятел Митко Тумбака. Той винаги празнуваше именния си ден, защото този ден му беше и рожден, а майка му леля Пена казваше, че е дошъл на света с името си. Тръгвайки за у тях мойта Мара носеше подаръка за него, а аз китката с цветя за жена му Дуся, той галено й викаше Дуди.

Една хубава вечер пак на Димитровден те ни посрещнаха с целувки и прегръдки. Масата бе отрупана с различни вкусотии, започнахме с греяна ракия –

 

Дуди й беше майсторката.

 

Започнахме с наздравици, пийнахме по едно юзче, па второ, ракийката се плъзгаше, като масълце в гърлото, а киселите краставички, вкусната туршийка и киселото зеле, поръсено с червен пипер, отваряха глътката. Погълнатият алкохол вече изби по лицата ни, започнаха тостовете и пожеланията за добър и щастлив семеен живот, за много здраве и дълголетие. Моята Мара се обади, че било горчиво и Митьо така награби Дудето, че крехките й ребърца изпращяха, а целувката бе звучна и от сърце. Песните не бяха малко, изпяхме всички, които знаехме. Не усетихме кога мина тази приятна празнична вечер и вдигнахме последния тост. Помъчих се да стана, но уви, главата ми тежеше,

 

краката не ме държаха

 

и моята хубавица реши да ми помогне, но при ставането повлякох и нея. С триста зора и мъки си тръгнахме. Не помня кога стигнахме вкъщи и как съм легнал, но сутринта не можех да си вдигна главата от леглото и тази моя проста кратуна се цепеше от болка. Бях легнал с дрехите, Мара бе успяла да събуе само обувките ми. От миналата хубава вечер не помнех нищо, остана ми якото напиване и силното главоболие, което ме държа цяла седмица.

Зарекох се да не вкусвам повече алкохол, а ако посегна към чашата, когато сме на гости при Тумбака, моята Мара ме ритне по крака. Както се сещате – при следващото „гости” краката ми посиняха от ритане...

 

Капитан Константин ДИНКОВ (Льони), Свищов