Лични драми
- search
- Всички
Моята детска мечта: Да имаме радиоапарат
Днес предаванията не са като едно време: Само новините, спорта и времето са истински
Радиоапаратът "Ворошилов" се произвеждаше в едноименния софийски завод
Селото ни беше електрифицирано доста съсно. Говореше се, че братов син на дядо ми работел в някакво министерство. Още през 50-те години издействал тази придобивка за родното си село. Някакъв разсеян чиновник, когато изпраща писмото съкращава името на селото. И така цялото оборудване от електрически стълбове и проводници са закарани в с. Горско Абланово вместо в Горно Абланово. Грешката била открита, но доста късно. В Горско Абланово вече изхвърлили газените лампи, защото селото им вечер светело като елха.
Докато завърших основното си образование на село нямахме ток. От съседното село един път седмично с конска каруца идваха двама души. С подвижна киномашина и агрегат прожектираха филми. Те идваха още рано през деня. Запалваха агрегата. Пускаха плочи и усилваха говорителите. В цялото село се чуваше народна музика от прочути изпълнители и певци. Вечерта киносалонът беше препълнен от зрители.
В читалището имаше радио, което се захранваше с батерии. Когато имах възможност ходех в читалището понякога само да гледам апарата. Беше ми интересно как тази дървена кутия може да свири и говори. Бяхме съседи с попа. Той пък беше измайсторил от подръчни материали на една корица от буквар детекторен приемник. Беше закачил на две дървета дълга метална жица и с едни стари слушалки слушаше радио. Понякога, когато го нямаше със сина му надявахме слушалките и слушахме радио София. Вече бях в седми клас и в магазина доставиха транзисторни приемници на батерии. За мене бяха мечта, но нашите нямаха толкова пари да ми изпълнят желанието. По-късно отидох да уча. Хазяите бяха поставили отвън на високо чудесен радиоприемник. Не можех да се отделя от него. Имаше много народна музика и предаването за селото, което обожавах - „Миладин и Костадин„. Когато си дойдох на зимната ваканция селото беше електрифицирано. Нашите купили една голяма дървена крина произведена в завод „Климент Ворошилов“ и се радваха, че имат голям радиоприемник. Радиото работеше най-много час. Лампите му загряваха и започваше да гъгне. След това вече съм имал възможност да имам много радиоапарати. Ако имах къде да ги съхранявам бих си направил колекция. Като, че ли най-много ми харесваше съветският транзисторен приемник „ВЕФ“.
Почти във всеки български дом свиреше съветският транзисторен радиоприемник ВЕФ
Дойде така желаната в кавички демокрация. Отрекохме всичко съветско. Пазарът ни се напълни с много китайски стоки. Имаше евтини радиоприемници, но работеха най-много два-три месеца. Преди две години ходих в едно момче на гости. Още като влязох в къщата му чух, че работи радио. Веднага познах, че радиото е истинско. Момчето работеше в Австрия. Замолих го да ми изпрати не ново, а втора употреба. Той изпълни желанието ми. Сега радиото работи денонощно. Но няма ги вече хубавите предавания. Много политика и лъжи. Само новините, спорта и прогнозата за времето са истински.
Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско