nabore.bg

Спасителят Иван Атанасов Славов

Искаме да разкажем един спомен за случка от преди 77 години. Месторазположението на с. Шишковци е в непосредствена близост до ставялата (мястото на вливането на водите  на р. Драговищица в тези на река Струма). Един горещ неделен ден на август руския емигрант Валентин Николаевич Подменер,който от  1924 година е жител на Шишковци и обитава дома на Атанас Славов, решава да отиде на риба .

За компания кани сина на хазяина си  – 23-годишния Иван Атанасов, страстен риболовец. Избират да ловят край близкия мост между селата Шишковци и  Шипочано. Изведнъж над горното течение на двете реки надвисват черни облаци.Мощни светкавици и грамотевици предвещават буря. Залисани в риболова, младите мъже не обръщат внимание на задаващата се стихия.В същия момент младата булка Райка Георгиева бере зеленчуци в градината си, която  е съвсем близо до брега на реката. Изведнъж руква проливен дъжд, а нивото на реката стремглаво се повишава като руши бреговете и носи всичко , което срешне по пътя си - дървета, удавени животни и птици. Брегът, на който стои Райка, е пометен от стихията и тя е понесена от мътната вода. Изплашена, давещата се жена вика за помощ.Потресен от крясаците й,   младият  Иван захвърля рибарските си принадлежностти ,скача от моста и плувайки,  приближава давещата се.“Жената се носеше от водата -безпомощна, приличаше като, че е седнала в кресло, а роклята й се беше разпростряла като чадър“ - разказва след време спасителят Иван. На развален български Валентин Подменер от моста  дава указания:

-        Ванча, держи ейо за каса!

   Иван хваща младата жена за косата. С последни сили се добира до левия бряг на реката, като се хваща здраво за върбов клон, стърчащ над водата. Излезли на твърдо място - развълнуваната Райка прегръща спасителя си и със сълзи на очи произнася:

„Ти си ангел спасител мой. Моите деца няма да останат сирачета благодарение на твоята героична постъпка“. Тя плаче, а думите й се късат от благодарсвеното й сърце. Пожелава му Господ да го благослови изобилно. Жената се прибира в близкото си с. Шипочано.

       Няколко дни след спасявяването признателната жена, заедно с младия си съпруг и децата си идват в дома на Иван Атанасов, носейки много благодарствени дарове и правят богата почерпка. Тази случка се разпространи мълниеностно сред населението на цялата Кюстендилска околия, предававайки се от уста на уста. А кметът на селото, юристът Ленков  сърдечно благодари от името на цялото население за самоотевержеаната постъпка на Иван.

   Този спомен ни върна години назад, когато себеотрицанието беше първостепенна потребност когато трябваше да се спаси живота на ближния. Заедно с изграждането на морални добродетели в младото поколение е необходимо да се утвърждават качества,  каквито са притежавали младите  хора като Иван Атанасов Славов. Да спасиш живота на ближния, рискувайки  своя, изисква да притежаваш високи човешки добродетели. Нека се множат такива достойни герои в поколенията.

Милчо СПИРОВ

Павел АТАНАСОВ,

пенсионери на обща възраст 183 години