nabore.bg

Четейки за всякакви истории, реших да ви пиша и да ви разкажа за една истинска история, макар да звучи като невероятна. Случило се е преди много години, когато моята баба е била млада и често ми разказваше тази история, защото е била жив свидетел на случилото се.

Веднъж закъснял пътник почукал на вратата на нашата къща, която била в кроя на селото. Помолил за подслон през ноща, а на сутринта да продължи пътя си. било вечерта срещу Еньовден. Поканили го с каквото имали и му обяснили, че в дома са в напрежение – на домакинята й предстояло да ражда. Това била лелята на моята баба.

Виковете на родилката се чували

зад близката завеса и останалите домашни били напълно погълнати от събитието.

Пътникът поблагодарил за вечерята и побързал да се оттегли за сън. Скоро се родило и бебето – момченце – и след недълго къщата поутихнала, всички потънали в отдавна очакван сън на облекчение.

Но към полунощ пътникът се пробудил от видение, което отначало приемал като сън. До завесата, зад която било новороденото, се “приближили” три красиви жени, три орисници и заговорили. Пътникът чувал ясно всяка дума, дошла от тях. Първата казала: - Детето да е хубаво и здраво, да живее в обич в тои дом. Втората се обадила: - Да порасне красив, умен и сръчен момък. Третата глухо заговорила: - Да расте и порасте ,но в деня на 18-ата си годишнина да се удави в селския кладенец. – Това казали орисниците и изчезнали в един миг.

На сутринта

пътникът поблагодарил за гостоприемството

и поръчал следното на домакините си: - Когато порасне детето, ден преди да навърши 18-та си година, да ме намерите, където и да съм, и да ме поканите да ви гостувам.

Домакините обещали и пътникът си заминал.

Иминали преброените години. Наближил отново Еньовден. В селото се сетили за странника от преди време. намерили човека и той дошъл отново тук, както обещал преди години.

С идването си в селото, помолил да му изпълнят едно желание – да се закове със здрави и дебели греди селският кладенец и поръчал този ден, каквото и да се случи да не се отковава.

Направили каквото пожелал гостенинът, макар и да се чудели каква ли е причината.

Целият ден изминал във веселие.

Празник било, хората се събирали около трапези, на мегдана се виели буйни хора. Момъкът бил от най-личните в селото, красавец, умен, сръчен. Всички му се възхищавали. Най-много той бил на хорото. Често се пускал, отивал да се разхлади на кладенеца. Горяла го силна жажда, той недоволствал от затварянето, макар и за ден,  на кладенеца. Даже влязъл в препирни с хората, настоявал да бъде откован и да може да се разхлади с кладенчовата вода. Но съселяните не се съгласявали. Много пъти отивал младежът до кладенеца, но забраната била твърда, не се решавал да я наруши, колкото и жаден да бил.

Отминал денят, хората погълнати от дългите веселия, заспали уморени и преситени.

Нощта потънала в дълбок сън.

Рано на сутринта пътникът пръв се пробудил от внезапно нахлулия от Балкана ледено студен въздух. Вдигнал и останалите. Потърсили момчето – нямало го. Отишли на селския кладенец. А там, отгоре, върху яко закованите греди, било легнало момчето с полепнали още по него мокри от потта дрехи. Мъртво лежало тялото му, доскоро топло и разгорещено, пресечено от неочаквания мразовит, леден вятър.

Теодора НИКОЛОВА, Тетевен