nabore.bg

Пред къщата стара

жена в черно стои,

в очите й мъка гори,

че нейният син е толкоз далече,

дали ще се върне той вече?

Замина на фронта отдавна

със армия силна и славна

да брани там род и Родина,

а вече измина година.

Тя  свещ пред иконата

вечер запалва и шепне

молитви за милия син-

„Пази го ти БОЖЕ,

та той ми е само един”

И сълзи браздят нейното

бледо лице

и болка раздира

сломеното старо сърце.

„Ах дано тази война

вече да свърши,

сина ми жив и здрав

тук да се върне

и крепко той мен да прегърне.

Но ето- музика победна

понесе се над селото,

смълчано от страха

и горди войни крачеха в праха.

Начело весело вървеше

напет войник с усмивка на уста

и цвете във ръка държеше

„Синът ми,моят син!

благодаря ти Боже!”

„О, майко, не плачи,

ний победихме!

Свърши таз война

и смело там се бихме

и мир да има по света!

Марина ДИМИТРОВА