nabore.bg

Нацията застаря, защото години наред се спазваше принципа „едно семейство – едно дете”

Както десетки милиони други китайци Хъ Сянжин наближава възрастта за пенсиониране. Твърде заета с отглеждането на детето на чуждо семейство, за да може да изпраща пари за собствения си син, тя няма никакво време да се запита кой ще се грижи за нея по време на старините й. Бавачката предпочита да работи, докато здравето й го позволява. След това ще смята да се върне в родното си село в провинцията и да отглежда зеленчуци, за да живее по-икономично.

Хъ, вдовица на 51 години, се съмнява, че безработният й син би могъл да я подпомага финансово. “Той едва успява да осигури средства за собствените си нужди, камо ли да помогне на стареещата си майка”, признава тя край количката на детето, което гледа, на сянка в пекински парк. “Сама ще се погрижа за себе си”, убедена е Хъ Сянжин.

Възрастното население на Китай се увеличава толкова бързо, че принуждава децата, макар и обвързани да го правят според китайската традиция, да се грижат за застаряващите си родители. Професионалната грижа за възрастни хора остава рядка и скъпа услуга. Прогнозите сочат, че към 2030 г. 350 милиона китайци - една четвърт от населението - ще бъдат на 60 или повече години. Това ще е два пъти повече от сегашния им брой. Застаряването, ще бъде голяма тежест за страната, тъй като ще намали работната ръка и ще остави младите хора - да носят отговорност за много дядовци и баби. В страната днес има едва по 25 места на 1000 души за настаняване в дом, обяви стотистиката.

В предградията на Пекин хотел с три звезди е превърнат в център за настаняване на възрастни хора - старческият дом “Иганнян”, където 300-та обитатели разполагат с непретенциозни стаи и се развличат, играейки маджонг или карти.

“Ако живеех сама, щях да се чувствам много самотна”, казва Чжу Чуансюн, обитателка на центъра от две години. “Най-малкото тук мога да разговарям с хората. Времето минава по-бързо.” Дъщерята и синът й “са с добро положение”, но са твърде натоварени, за да се грижат за нея, добавя тя.

Центърът взема по 8000 юана (близо 1300 долара) за човек на месец, което е недостъпен лукс за повечето хора. Друг проблем е отсъствието на квалифициран персонал, тъй като младата работна ръка в страната има стремежи, различни от това да се грижи за възрастни хора. И както в много други страни, домовете за възрастни хора често се възприемат като тъжни преддверия на смъртта.

В парка, където се разхожда Хъ, около 60-годишен мъж разказва какво се случва, след като човек постъпи в дом за възрастни хора: “Там е като в гробница”, казва той. Друг мъж, който свири на устна хармоника, добавя: “Възрастните хора не искат да напускат домовете си. Много зависи от качеството на старческия дом, там не е като вкъщи.”

Правителството, според което едва 3 % от възрастните хора биха могли да бъдат настанени в институции, очаква повечето от тях да останат в домовете си като евентуално наемат човек да се грижи за тях. Но високата цена на домашната помощ представлява проблем. Множество предложения, по които законодателната процедура вече е в ход - за увеличаване на пенсионните осигуровки и на възрастта за излизане в пенсия, която в момента е 60 години за мъжете и 55 за жените - срещат съпротива. Наскоро 4 града обявиха експеримент, насърчавайки възрастните хора да продават домовете си в замяна на редовен доход. “Дума да не става”, отсича г-жа Чън. “Човек трябва да остави нещо на децата си.”