nabore.bg

Приятелство не се купува - затова и годините не успяха да ни разделят

Искам да споделя няколко думи за моето детство и приятелството ми, което започна преди години. Бяхме три приятелки - Сийчето, Стефчето и аз - Вили. Тази наша дружба продължава и до днес- Сийчето се омъжи в София, Стефчето - във Варна, а аз - в нашия град. Виждаме се рядко, но не сме се забравили. Не мога да разбера каква е тази магия, която продължава между нас.

Наскоро Сийчето се върна в нашия град и живее сама, аз също съм сама. Само Стефчето е във Варна със съпруга си.

Бях много изненадана, когато един ден получих книжка с лирични стихотворения, издадена от Стефчето с автограф. До момента тя не беше писала - завършила е химия, а след това стана учител по този предмет. За Сийчето мога да кажа, че ние бяхме неразделни. Бяхме 11-12 годишни, когато решихме през лятната ваканция да работим в консервния комбинат в нашия град. Дори не казахме на родителите си - решихме и го направихме. Моят баща беше един от ръководителите в града, а нейният - учител. Никой не ни е карал да ходим на работа. Нашето единствено желание беше да бъдем полезни с нещо. Бяхме толкова щастливи! Повече от половин век мина от тогава, но не сме забравили. Приятелство не се купува!

Вили, София