Тежката дума
- search
- Всички
Моите бележки: Какво още не достига на Националната художествена галерия
Вече 7 години Националната художествена галерия приема посетителите си в реконструираните и обновени помещения на Галерията за чуждестранно изобразително изкуство и старото здание на Машинно – електротехническия институт. Официалният вход е откъм площад „Александър Невски”.
Наскоро културният ни календар отбелязва 140 години от рождението на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора. Годишнината се чества с организирането на доста изложби. В „Квадрата” бе наредена изложбата „Образът на Майстора” със серия от негови автопортрети, живописни графики и скулптурни портрети от негови съвременници, като Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Мърквичка и др. В „Двореца” друга изложба представя творчеството на Майстора в контекста на художественото и неформалното движение „ Родно изкуство” от 20 и 30 години на 20 век пак с негови творби и картини на Иван Пенков, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Иван Милев и др.
Временното наименование на Националната ни галерия е ”Квадрат 500” - техническо, картографско название на образувалия се квадрат от сгради. След скъпите и продължителни ремонти, днес са готови и подредени с експонати трите страни на така наречения „квадрат”, заедно с вътрешния двор, който е чудесно място за експонирането на големи скулптурни творби. Това пространство, наречено „атрий, атриум”, е разкрасено с дръвчета и зелени храсти, но може още да се поработи за неговото „стопляне”, за да стане уютно място за културни прояви. И днес там се провеждат концерти на открито.
След ремонта на четвъртата страна на квадрата – и тя бъде завършена и усвоена за експозиция, София ще се сдобие с истински голяма художествена галерия, каквато тя заслужава като столица и като център на богато културно наследство. На 25 май 2015 година бе официално открит новият дом на Националната галерия. Днес българи и чужденци-любители на изобразителното изкуство, могат да се наслаждават на новата подредба на експонатите, разположени на четири етажа в 28 зали. Предстоят още ремонти и на пети и шести етаж на бившето МЕИ. Там ще бъдат устроени административни кабинети и помещения за културен отдих с кафене, сладкарница, ресторант.
Споделям, че никак не е прилично и удобно да се казва: ”В „Квадрата” бях днес”. Време е да се захвърли ревността, завистта и да се сложи истинско наименование на галерията. След публичното обсъждане имаше доста предложени имена. Комисията номинира пет от тях: „Музей на визуалните изкуства”, Национален музей „Пимен Зографски”, „681”, „Майсторите” и „Зографа”, но не беше избрано достойно име на новата национална галерия. За мен най-българско, кратко и ясно е „ЗОГРАФА”. Дано скоро да се реши как ще се именува гази наша културна придобивка!
Колекцията на Националния ни музеен комплекс наброява 42 хиляди експозиционни единици. Началото на тази внушителна сбирка е поставено през 90-те години на 19 век, а чуждестранният фонд от произведения се формира през 80-те години на изминалия век. От тази богата колекция академик Светлин Русев е подбрал и подредил с професионално майсторство, с любовен усет днешната галерия, която съдържа две хиляди произведения на български и чуждестранни творци. Половината от творенията са на българи, а останалата част са на автори от Европа, Азия, Африка и Америка.
Безспорно новите помещения на галерията предизвикват възхищение. Но рекламата за нея е малка! Затова много често посетителите й са по-малко от броя на кураторите /уредниците/. Препоръчително е да се направи мащабна рекламна кампания по всички медии, да има осведомителни и образователни предавания по телевизионните ни канали, по общообразователните ни училища, по университетите и институтите.
Като най-обикновен зрител, аз имам забележки и препоръки за галерията. Да се означат двадесетте и осем сегашни зали с имена на наши и чужди творци, защото е трудна ориентацията по арабските им цифри. Да се изготви по-скоро подробна диплянка за експозицията, като илюстративно се покаже къде какво може да се разглежда. Аз разполагах с доста време за разглеждане, но е уморително с едно посещение да се видят всичките 28 зали. Затова, особено за учениците, е добре да се правят тематични „разходки” в галерията. Хубаво ще е тук да се провеждат лектории и учебни уроци за Възраждането, за Средните векове, за Античността и т.н. За тази цел е необходима зала със столове, екрани, апаратура. Надявам се, че това е предвидено в плановото преустройство, но и сега може да се устрои в някоя от големите зали. Наложително е изработването на картички с репродукции на картини от галерията. Албуми вероятно ще се изработят по-късно, но те са скъпи и за производство, и за посетителите, затова е добре на първо време и постоянно да има картички, особено с ликовете на нашите поети и писатели, чийто портрети са рисувани от големите ни художници. Тази богата колекция от художествени творби заслужава да бъде разглеждана и изучавана от нашите ученици и студенти! Много български и чуждестранни гости ще се наслаждават на майсторството на нашите и чуждите творци, ако има повече реклама за богатствата от артефакти и ако има повече активен културен живот в новите помещения на нашата Национална художествена галерия!
Петра ТАШЕВА