nabore.bg

На 9 септември т.г. се навършват 75 години от началото на Деветосептемврийската революция в България. Нея работническата социалистическа /марксистката/ наука я определя като бюрократично-буржоазна революция, която замени частнособственическата форма на капитализма с държавно-бюрократична форма. Тя се явява втора буржоазна революция у нас след първата буржоазно-демократична революция, извършена през 1877 -1878 гг.в резултат на Освободителната Руско-турска война.

   Деветосептемврийската революция беше извършена под ръководството на радикалната дребна бюрократична буржоазия, начело с партия от бюрократично-буржоазен сталинистки вид, представяна за комунистическа. Тя беше подкрепена от работниците и от бедните селяни, които имат общ интерес от унищожаване на частнособственическата буржоазия. Тя се осъществи с военна помощ на Съветския съюз и имаше за цел осъществяване на същите задачи, каквито осъществи Октомврийската революция в Съветска Русия.

А те бяха формулирани от Ленин така:

на основата на държавния капитализъм да подготви в ускорени срокове материалните условия за изграждане на социалистически обществен строй.

   Горната подготовка включва: първо, експропреиране на частнособственическия капитал и концентрирането му в ръцете на държавата и изграждане на високо развита материално-техническа база на капитализма, която, както посочва Ленин, е едновременно материално-техническа база и на социализма. Второ, обединяване по пътя на коопериране на дребностоковите средства за производство на селяните, занаятчиите и търговците и превръщането им в част от обществените социалистически средства за производство. У нас, както и в Съветският съюз тези средства за производство бяха експропреирани под привидната форма на коопериране и превърнати в бюрократично-капиталистически, а техните собственици бяха превърнати в наемни работници и служители , създаващи принадена стойност за бюрократичната буржоазия.

   Деветосептемврийската революция , подобно на Октомврийската, нямаше за цел да унищожи капиталистическите производствени, политически и социални обществени отношения и да ги замени със социалистически такива. Това не можеше да стане, тъй като тя се ръководеше от присвояващата /експлоататорската/ бюрократична буржоазия, която живее за сметка на принадената стойност, създавана от чужда работна сила. Унищожаването на капиталистическите обществени отношения може да стане едва след победа на работническата /пролетарската/ революция и унищожаване на буржоазната държава, а с това властта на буржоазията и замяната й с пролетарска държава и власт на работническата класа. А то изисква обществото да е изградило високо развита материално-техническа база и да е създало високообразована и високо квалифицирана работна сила,

каквито през 1944 г. нямаше.

 Едва тогава може да бъде унищожено разделението на труда на производителен и непроизводителен и на обществото на произвеждаща и на присвояваща класи, т.е. да бъдат унищожени класите в обществото и изградено безкласово социалистическо общество.

   У нас високо развита материално-техническа база на държавния капитализъм и високо образована и високо квалифицирана работна сила бяха създадени към средата на седемдесетте години на 20-ти век. Тогава узряха материалните условия за унищожаване на държавно-бюрократичния капитализъм и замяната му с безкласов социализъм. Това не стана и не можеше да стане по две причини. Първо, социалистическата революция може да победи само като световна революция, а условията в света като цяло не бяха узрели за това. Второ, беше нужна пролетарска комунистическа партия , която да оглави революцията за смъкване от власт на управляващата бюрократична буржоазия, начело с нейната лъже-комунистическа партия и да извърши смяна на капиталистическите обществени отношения със социалистически такива. Такава партия липсваше, тъй като управляващата сталинистка бюрократична буржоазия не допусна нейното създаване и съществуване.

   Бюрократичната капиталистическа обществена система след като остана непокътната в средата на седемдесетте години навлезе в стадия на упадък, характерен за всяка класова обществена система. Той се изрази в невъзможност за интензивно разширено възпроизводство на капитала, във външна задлъжнялост и вземане на заеми за покриване недостига на принадена стойност и до недоволство на членовете на обществото.

Бюрократично-капиталистическата система навлезе в стадия на своя разпад

И тъй като управляващата бюрократична буржоазия, както всяка присвояваща /експлоататорска/ класа, не може да се откаже от своята власт и от установените от нея капиталистически обществени отношения, тя потърси изход за себе си в смяна на държавно-бюрократичната форма на капитала с частнособственическа, при която фалита на отделните предприятия не води до фалит на цялата капиталистическа система, както е при бюрократично-капиталистическата.

    Резултатът от фалита на бюрократичния капитализъм е масова /всеобхватна/ разпродажба на безценица на фалиралите бюрократично-капиталистически предприятия, физическо унищожаване на материално-техническата база на страната, масова безработица и емиграция на младото и работоспособно население от страната, обезлюдяване на села, малки и средни градове и на цели области, демографска катастрофа и тенденция за унищожаване на българската народност. В крайна сметка нова, още по-голяма национална катастрофа, от тези, които България и българския народ претърпяха в началото на 20-ти век.

   Дошлата на власт на 9.09.1944 г. сталинистка бюрократична буржоазия не изпълни своята обществено-историческа задача, с която дойде на власт да подготви условията за изграждане на социалистически строй. Тя унищожи не само построената под нейно ръководство материално-техническа база и създадената високо образована и високо квалифицирана работна сила, но и създадената при частнособственическия капитализъм от преди 1944 г. такава. Така тя не остави след себе си подготвени материални условия за изграждане на социалистически обществен строй, а се налага те наново да бъдат изграждани. С това тя доказа, че е също такава престъпна класа, каквато е бялата буржоазна класа. Доказа, че унищожаването на капиталистическия обществен строй и замяната му с безкласов социалистически строй изисква унищожаване не на отделни фракции на буржоазията, а на цялата буржоазна класа, която живее за сметка на принадената стойност, създавана от труда на наемните работници, което може да стане само чрез унищожаване на буржоазните производствени, политически и социални отношения и замяната им с безкласови такива. А то може да стане само с нова пролетарска социална революция.

Петър ЙОРДАНОВ, Българско марксистко движение