nabore.bg

След Освобождението даскалът станал адвокат и кмет на Козлодуй

Младен Павлов

Не съм единствената, огорчена, обидена, даже унизена, че се сипят калища върху Христо Ботев, че се изхвърлят негови творби от учебната програма, че не само учениците ни, но и много българи не познават нито личността на големия ни поет, нито знаят какво е неговото дело, каква е дейността му. Ние не осъзнаваме каква велика  благословия е, че  имаме ХРИСТО БОТЕВ! Не се знае какво ще  реши по-нататък образователното министерство да се изучава от Ботев, но  едно е ясно - ние сами си режем родовите  клони!

 Често си спомням как баща ми първи ни рецитираше на мен и на брат ми стиховете на гениалния ни Ботев, как ни учеше да пеем песните по неговите творби, станали вече НАРОДНИ! Не чувам днес нашите деца да пеят тези песни! А ние, сегашното златно поколение, растяхме с творчеството и с подвига на Христо Ботев. Баща ми обичаше много Ботев, боготвореше го! Затова и той беше един от първите участници, поели по стъпките на Ботевата чета. Включи се в похода, извървя го с ентусиазъм и после дълго и подробно ни разказваше за паметните събития, разиграли се там, между Козлодуй, “Милин камък”, “Веслец”. И сега баща ми е пред очите ми – обгорял от силното слънце, обрулен от планинските ветрове, отслабнал, уморен, но изпълнен с впечатления, зареден с идеи и размисли за съдбовните дни, припомнили на света, че има един страдален и измъчен народ, чийто най-добри, най-талантливи, най-големи синове гинат за СВОБОДАТА!

          Когато аз посетих Враца и Врачанския Балкан, гледах с отворени очи живописните планински околности, центъра - площада на града с грандиозния и величествен паметник на Христо Ботев, и отново си спомних разказите на моя баща, както и публикуваните спомени на съвременници, на участници в трагичната “кървава сватба”, бракосъчетала подвига със смъртта, от което се е родило БЕЗСМЪРТИЕТО!

      Ще  разкажа за  един Ботев четник, чието име е затулено в сянката на неизвестността, в тишината на забравата. Това е Младен Павлов! Малцина знаят за него, повечето ще възкликнат:  “Кой е Младен Павлов?”

Рисунка-портрет на даскала

       Роден е в Козлодуй / Казват, че родното му място е Видин. Рождената му година  е 1848г – връстник е на Христо Ботев.Той е един от  участници в четата на Ботев от Козлодуй.  Известен е сред нашите революционери - емигранти в Румъния като “Козлодуйският Даскал”. Тогава Козлодуй е крайдунавско село, издигнато върху останките на трако - римско селище от желязната епоха. Отначало Младен Павлов учи в родното си място. Негов учител е поп Тодор – изповедникът на Левски при обесването му. После получава солидно за времето си образование, защото е възпитаник на Габровската Априловска гимназия и на Белградската духовна семинария.През 1874 – 1876г. Младен Павлов е учител в Оряхово. И този наш даскал, като повечето интелигентни и будни българи, е запален със свободолюбиви идеи  и активно се включва в подготовката на Априлското въстание.

      Година преди слизането на четата на Ботев на българския бряг, тук, в Козлодуй, идват преоблечени в турски дрехи Спас Соколов и Иваница Данчов - представители на Централния революционен комитет. Пред тях Младен полага клетва над кръст,нарисуван на дланта на дясната му ръка със собствената му кръв. Врича се в делото със следните  слова:”Заклевам се, че ще умра с цел да запазя тайната от неприятеля до заминаването на четата към Враца, като при това ще я придружа за борба против душманите за свобода или смърт!” След произнасянето на тези свети думи Козлодуйският учител се прекръства и целува кървавия кръст. Тримата съзаклятници определят пункта, където ще спре параходът. Младен поема отговорната  задача да следи турските сили, да донася за тяхното движение и развитие там, където трябва. Павлов играе важната роля на пътеводител – той трябва да посочи къде да дебаркира четата на Христо Ботев и да даде сигнал за спирането на парахода.

Паметник на поборника във Враца 

Поел присърце задачата си, даскалът обикаля всекидневно Дунавския бряг, следи параходите, макар че по това време само четири плавателни съда циркулират тук. От 14 до 17 часа е неговата ежедневна разузнавателна разходка. И така – до 17 май 1876, когато козлодуйският учител вижда кораба “Радецки” с Ботевите 205 четници. Той е дал знак за спирането на парахода.Забил е една голяма тояга на определеното място, окачил е на нея кърпа, стъпкал е в прахоляка турския фес от главата си и с пламнали очи и  трептящо сърце очаква да се присъедини към четниците. Младен Павлов вижда легендарната сцена: Слизат четниците. Облечени са в приготвените си отрано дрехи, препасали са пушки и пищови. Тръбите свирят, четата се строява за клетва. Войводата Христо Ботев е с гола бляскава сабя в дясната си ръка и командва :”За клетва!” Всички коленичат и изговарят:”Братя, да целунем тая земя, която ще прибере нашите кости, когато ще умрем за свободата на целокупното ни отечество!”

     Четата потегля за Балкана с развято знаме от зелен копринен плат, със златен лъв, ушит от сърма, и с девиз “Свобода или смърт!” Ботев е сред щаба си : Никола Войновски, Давид Давидов, Георги Матев, Йордан Йорданов, свещеник Катрафилов, Никола Обретенов и др. По молба на Младен Павлов, по негова стратегия и за демонстрация, половината от четниците преминават през Козлодуй, а другата половина – от Лом за Оряхово.

Паметната плоча за "козлодуйското даскалче" в София

   Младен помага на четниците да вземат от местните селяни коне, с които потеглят към височините. За Христо Ботев е избран един вран червен кон с хубав ход.

   На 18 май на “Милин камък” се завързва голямо сражение.Башибозуци и паплач опасват четата, пристигат още конници и пешаци  в помощ на неприятеля.Яркото слънце,силната жега и безводието морят още повече четниците. Падат първите жертви – убити са Йорданов, Катрафилов, убит е и конят на войводата. Младен Павлов е на пост, носи вода на другарите си. Ботев командва :”На месо, на месо, момчета!” Помощта не идва от съседната Враца и от околните села. Спира се сражението и се чака резултатът от разузнаването.Главният въпрос е: “Защо Стоян Заимов не е вдигнал Враца?”

   Воеводският съвет изпраща Младен Павлов с наставления във Враца.Вместо писмо и парола му дават пръстен със скъпоценен камък. Тръгва учителят бос, гологлав и още в близкото лозе разбира от един ранен, че турците са многобройна, непобедима сган.Влиза в града преоблечен, с коня на работника от лозето и с мотика на рамо.Във Враца е пусто, тихо – никакви изгледи за въстание! В двора на църквата “Възнесение Господно” от ученици и учители Павлов чува:”Заимов си отиде.” Младен не вижда по улиците на Враца въоръжени турци, няма и българи, готови за борба. Намира къщата, в която се е настанил Заимов, вижда го, но няма вече никакъв смисъл да говори с него!Разбира – Заимов няма авторитет, безхарактерен и недееспособен е!  Противопоставил се е на искането да се запали градът . Всички са чакали четата да отиде в Балкана и да избухне всеобщото въстание.

        Започва трудният път на Младен. Болят го разранените му крака – обувките му са останали там, на Балкана. По пътя се среща с разпилените и ранени четници. Инджето плаче и кълне :”Огън да ги изгори!Излъгани сме и ще платим с живота си за тяхната измама!...Ботев, Бог да го прости, убиха го още на Веслеца!...”

    Перипетиите на Младен Павлов са дълги, тежки. Има намерение да се отправи към Сърбия, но е арестуван в Берковица. Разкарван е в по зандани и съдилища във Видин, Русе, Свищов, Плевен. Преструва се на глухоням, именува се с чуждо име. Накрая е откупен за 30 турски лири от ученици и учители и… той, преоблечен в женски дрехи, преминава Дунава. / Ах, тези женски дрехи?Те са спасили много герои. Дали са  живот и на прословутия израз “жено врачанска”! /

    В Руско - турската война Младен Павлов е водач, преводач и разузнавач в Румънската  армейска част, която освобождава Оряховско-Козлодуйския край.

Домът в София, където е живял Павлов

  След Освобождението Младен Павлов е бил съдебен чиновник, адвокат, кмет на Козлодуй. По времето на Стамболовото управление е арестуван, защото говори на 18 май за подвизите на Ботевата чета.На 30 май 1878г. Младен Павлов, заедно с местното население през 1882г. полагат на Козлодуйския бряг първия опълченски оброчен кръст от акациево дърво, висок 3-4 метра. После тук се издига паметник на Ботев от Стефан Пейчев от Сливен и козлодуйчанина Асен Илиев, който прави каменна облицовка. Наоколо акациевата горичка е живият паметник, а Националният исторически музей “Параход ”Радецки” е плаващият паметник на Ботевите четници.  

     В следващите си житейски години Младен Павлов се заселва в село Долни Вадин. Къщата му е близо до развалините на местния Римския кастел /замък/. Тя и днес стои там, дарена е на общината от дъщеря му  Корнелия и се тачи като музей на Ботевия четник.

    В много свои разкази, мемоари и речи 80-годишният козлодуйски даскал завещава:”Пазете като зеницата на очите си идеалите на Ботев!”

   Синът на Младен Павлов си спомня, че преди края си баща му поискал свещеник за предсмъртна изповед. Той чул само думите:” …четата, Ботьов, видях…” Синът помни още, че баща му влиза в конфликт с Никола Обретенов и до края на живота си двамата не са в добри отношения. Все още остава голяма тайна  какви драматични събития, каква трагедия се е разиграла там, където е краят на Христо Ботев и на голяма част от неговите четници…

    Между бившия Полиграфически комбинат и Българската телеграфна агенция е софийската улица “Младен Павлов”. Тя е малка, къса, но в сградите, разположени от двете й страни, кипеше  оживена книжовна дейност. Тук бяха разположени много издателства, редакции.По нея всеки ден вървяха забързани журналисти, редактори, автори, фотографи, издатели, читатели… Дали патронът на уличката, Козлодуйският даскал Младен Павлов, е виждал и чувал деловите и приятелски разговори и срещите на пишещите люде? По тази улица ежедневно вървят и днес много ученици - в дъното й се намира столично училище.Дали и учениците, и минаващите хора знаят кой е Младен Павлов Калинов?

      Хубаво ще е да се постави паметна плоча на улицата, която накратко да разказва за патрона й, за да знаят млади и стари на кого е кръстена малката пресечка. И добре ще е това да стане у нас традиция – да се знае, да се помни от къде идват имената на улиците, на площадите в нашите градове и селища!  

   Петра ТАШЕВА