nabore.bg

Отново откъснахме листа от календара 10 ноември. Двадесет и седем чакаме да настъпят промените. 27 години чакаме да свърши пустия му преход. По едно време някой се опита да измърмори, че е свършил... Но не би. Уви, преходът продължава. А годишнините от него не ни правят нито по-щастливи, нито по-богати, нито по-демократични, нито по-радостни от шампионските титли...

    Впрочем шампионските титли са налице. Ние сме  шампиони по ниски доходи, по ниски пенсии, шампиони сме по корупционни сделки, по предизборни обещания най-паче... Шампиони сме по неверни социологически и политически прогнози... Дори сме шампиони по броя на кандидати за генерален секретар на ООН...

    Шампиони сме по броя на новородените бебета, вече сме и много под седем милиона. Население, колкото сме  били през 1947 година... Дори не знаем колко е броят на избирателите – пет, шест или 6 милиона и осемстотин хиляди...

    Шампиони по смъртност... Вероятно и по броя на жертвите по пътищата на страната ни... Шампиони сме по безработица по данните от последните години... Шампиони ме обезлюдени села - почти двеста са май вече. Шампиони сме по броя на етническите българи в около 1400 градове.

     Шампиони сме по нещастие... Някъде ни бяха класирали на последните места по щастие. Шампиони сме по неблагополучие... От 155 изброени сме на около 142-145 място по благополучие... В компания със Сенегал и Чад...

    Вече  сме шампиони и по неграмотност на населението. По неинтелигентност – също. Щом по интелигентност сме на около петдесето място по една  световна класация...

    Само вече не сме  шампиони по футбол, п борба и по вдигане на тежести, даже и по художествена гимнастика, не сме  шампиони вече по много области в културата и изкуството, с които се гордеехме преди това.

      Шампиони сме по отрицание на миналото, по приятелството и дружбата ни с някои  народи... След 27 години загубихме много други шампионати.

Лозан ТАКЕВ