nabore.bg

Варварските белези по снагата на европейската културна столица Пловдив

Няма мърдане: Пловдив ще е европейска културна столица през 2019 година! Е, не може и на обикновения пловдивчанин да не му стане драго, макар че има смътни представи какъв ще е келепира от тази работа. Какъв ще е -знаят най-добре в общината и бъдещият организационен комитет. Най-общо казано: в Пловдив ще се налеят милиони евро – около 40, които, ако се употребят честно и както трябва, в края на 2019 година ще имаме един почти напълно променен град под тепетата. А този град заслужава, защото има 8 хилядна история. Да доживеем, ще видим!

И все пак – радостта не е пълна, нещо я гложди. Нещо колосва глътката ни и виковете „Браво” и „Честито” звучат като хрипове. И в съзнанието ни се озъбват въпросителни, които не бива да се забравят. Дори ако прекалените оптимисти ни обвинят в черногледство. Да започнем от най-пресния факт. Преди три години горя драматичният театър – една седмица го оплаквахме и жалехме, след това, по стара нашенска традиция,  го зарязахме. Една година мина  и не се правеше нищо за ремонта. Сложно било, не знам какви експертизи се вършели, изследвания и изведнъж от милион и половина, дето в началото се сочеха за ремонта, цифрата набъбна до 4 милиона. Работата се затяга заради комисионната, с намигване ми подхвърли наскоро един от водещите актьори на драмата. Дано е негово самовнушение, мисля си, защото е грозно от храма на Мелпомена да се краде. Както ни убеждаваха някога, ако през октомври /2014 година!/ министерството на културата отпуснело някаква си сума, ремонтът можел успешно да приключи в края на 2015 година. Това са твърде оптимистични срокове. Си казахме още тогава и сме били прави – вече е края на 2016 и още не завършен митичния ремонт. Да не гледаме с лошо око, все пак до коронясването ни за културна столица театърът ще грее.

Мисля си за културните поразии, сторени през този последен четвърт век и радостта ми от избора отива на кино. Каква европейска столица ще бъдем, щом с лека ръка затрихме в първите години на Прехода книгоиздателство с над стогодишна биография? „Хр.Г. Данов” бе всепризната марка на книги с високи художествени достойнства. Защо трябваше да бъде зачеркнато, вместо да си остане и до днес лидер в печатането на книги?

Ръка за ръка с него в небитието замина едно авторитетно списание за литература и изкуство – „Тракия”. И то бе затрито най-вероятно, защото е излизало и през социализма. Наистина солиден аргумент. А това списание се четеше и търсеше не само в Южна България, но и в цялата страна. Беше чест за всеки поет, белетрист или литературен критик да си види името на неговата корица.

Трябва да си безпросветен варварин, за да наредиш да бъде унищожен архивът на телевизионния център. И това го стори един временен пратеник на СДС да вкара ред в медията. Не става дума за политически събития, за конференции на БКП и посещения на Тодор Живков в Пловдив. Макар че и те трябва да се съхраняват, защото са част от историята на града – дори и да не се харесва на някои. Унищожени са пълни заснемания на уникални театрални постановки още от 1970 година, местни и национални художествени изложби, изграждането на Стария Пловдив, културни събития с невероятна значимост. Няма ги, отидоха да правят компания на книгоиздателството и списанието.

Има и още нещо, дето ни кара да се изчервяваме, докато подскачаме от радост, че ще сме европейска културна столица. Четири години обществената енергия отиваше на халост, за да се дърлим за паметника „Альоша”. Някой спомня ли си с каква страст се отричаше монумента/ най-много се пенеше бившият кмет на бъдещата културна столица Спас Гърневски!/, какви налудничави идеи се въртяха не само в главите на своите автори, но и в медиите! От бесният порив да се взриви и камък върху камък да не остане, до безумията Альоша да бъде издялкан, докато заприлича на Левски или пък да курдисаме огромна бутилка кока-кола. Колко щеше да ни прилича като европейска културна столица, а?

Кажете ми, дайте пример в кой европейски град, дори да е на две-три хиляди години, а не на осем, на най-видно място слагат статуя на луд? За какви европейски културни измерения можем да претендираме, когато минаваме покрай кроткия полуидиот Мильо? Вместо там да е титан на духа, творец с безспорни качества и достижения, каквито Пловдив има, ние махаме крачоли по Главната край един душевно болен човечец, за който откъслечно си спомнят със снизходителна усмивка само някои пловдивчани на почетна възраст. Какво да обясним на един гост на града? Че ние сме луди, а той е нормалният? Ама ако сме народ на място, там трябва да вържем бившия кмет Иван Чомаков и той да разказва за „достиженията” Мильови на оцъклените туристи.

А къде са новите спектакли, блестящите концерти у нас и в чужбина на златния някога ансамбъл „Тракия”? Откакто през 1999 година мина на общинска хранилка мощната творческа формация не пламти, а мъждука. Как поддържаме паметниците на културата? Вървете в Стария Пловдив – поне десет къщи зеят изтърбушени, сякаш в тях са върлували чети на Ал Кайда.  Списъкът не е пълен.

Не са малко варварските белези по снагата на бъдещата европейска столица на културата. Еуфорията от избора не бива да ни прави късопаметни и да ги навираме в килера на Забравата. Ние твърдим, че Пловдив е европейски град с богата история и култура. Но градът ни е непознат или съвсем слабо в европейски и световен мащаб. Защо през този четвърт век поне не направихме и мъничко за неговата слава?

Затова преди да се взираме възторжено в 2019 година, трябва да се обърнем с гняв назад. Има защо, нали?

Стефан СЕВЕРИН, Пловдив