nabore.bg

Равновесие

                                                                                                          

Ива влезе задъхана в антрето,тъкмо когато Филип излизаше от банята с мокра хавлия в ръце.Беше  тичала през целия път дотук,подгонена от желанието си да го види,от студа и мъглата навън и от парещото чувство на вина пред другия,останал вкъщи. Тя потърси

погледа му да прочете своята присъда за тази вечер.Както и очакваше,тънка усмивка заигра на устните му.Знаеше я много добре тази усмивка,плашеше се от нея.Нещо я присви в стомаха,но тя стоически се усмихна също,играеща както винаги неизменната си роля на весела, вятърничава.Малкото глупавичко и наивничко момиченце трябваше да живее у нея,за да може още малко поне да запази равновесие върху опънатото въже на сложните им взаимоотношения. Мярна й се мисълта „докога”,но тя не й обърна внимание.Искаше да изживее този отлитащ миг,само неин,с Филип тази  вечер. Трябваше да се мобилизира,за да може да подтисне естествените си реакции на обида,огорчение и гняв.Помисли,че пак  е извършила  поредната си глупост,идвайки тук,толкова късно,но не можеше да постъпи другояче.Просто трябваше да го види.То беше по-силно,това нейно желание,от доводите на ума,от всички разумни „за и против”.Знаеше,че така губи,показвайки колко много е зависима, знаеше,…….знаеше но този неин оптимизъм откъде ли извираше,от какво се подхранваше?”Природата ми е такава”-шепнеше виновно,извинително.”Не ме кори,че толкова ти давам,че ти досаждам,досаждам ти,нали?”-с плачевен глас попита, очаквайки опровержение,но той отново просто само се усмихна. „Дай ми още малко време и всичко ще свърши,искам да кажа тази моя невъзможна,досадна обич към теб.Тогава ще си свободен.”,а всъщност дълбоко в себе си знаеше,че никога няма да свърши,това към Филип.

По начина,по който я прегърна Ива разбра  за пореден път колко малко значат всички нейни думи за него.”Та той е само един деликатен, възпитан човек,с чувство за дълг и не може ей така да те зареже!”-крещеше нещо в нея,когато легнала далеч от него,размазваше грим и сълзи по лицето си.’Бягай,бягай спасявай се!” викаше гласът на разума.”Запази поне малко  от достойнството си,ако разбира се ти е останало такова! „

Ива чуваше равното дишане на Филип,вземаше абсурдни решения,отхвърляше ги.Така дочака сутринта.

След два дена му се обади по телефона с „весела” нотка в гласа,която беше толкова прозрачна,че той въздъхна и се съгласи да се видят и тази вечер.                                 

 

Молба

 

-  Мамо,кога ще си ходим у дома?

-  Но ние сме си у дома съкровище.

-  Не,това не е дома,това е апартамента на баба,искам у дома при тати,при Ети и Доли.

-  Тати ще дойде в неделя и ще те заведе при Ети и Доли.

-  Ти защо не дойдеш с нас?Защо когато ходим с тати у дома ти не идваш?Не ти ли       харесва там да си играем с Ети и Доли,нали ги обичаш,а?

-  Имам работа тук миличко.

-  Къде е сега тати?

-  Замина по работа.

-  Кога ще се върне?

-  В неделя.

-  Защо не го чакаме у дома да се върне?

-  Не може сладко мое.

-  Защо мамо?

-  Ние живеем сега тук.

-  Не искам тук!Искам в  къщи!Там е хубаво.Искам си моята стая,моето креватче.Искам Ети да ми мърка в леглото,а Доли да ме пази от двора когато спя.Моля те мамо,нека се върнем там.

-  Хайде играй си сега.Ето ти куклата.

-  Не искам да си играя с куклата,искам да си играя с тати,да се борим,да ме подхвърля до тавана,да ме пързаля със шейната и да ме вози с колата.

-  Тати ще дойде в неделя.

-  Защо той идва само в неделя и никога не сме тримата,както по-рано,а мамо,кажи де?

-  …………..

-  Кажи!

-  Така трябва.

-   Защо?

-  …………

-  Ти ли не искаш?

-  И аз,и тати.

-  Той не ме ли иска вече?

-  Иска те разбира се и те обича.

-  А ти обичаш ли ме?

-  Ти как мислиш?

-  Мисля,че не ме обичаш,щом не искаш да се върнем в къщи при тати.

-  Баща ти и аз решихме,че ще е по-добре да не сме заедно.

-  Не,не мамо!Как така?Защо не ме попитахте аз дали искам!?

-  Ти си още много малка скъпа.

-  Не съм,на 5 години съм!Вече зная всички буквички и да броя до 100.

-  Браво моето момиче,кой те научи?

-  Тати.Мамо,ако науча 5 стихотворения наизуст,ще си отидем ли с тебе у дома,при тати?

-  Не,не може!

-  Ами,ако обещая,че всичко,ама всичко винаги ще си изяждам,че няма да те ядосвам и много ще те слушам,ще се върнем ли ?

-  Баща ти не иска това.

-  Не е вярно!Той ми каза,че иска да съм все при него.Мамо,моля те,моля те,моля те………

-  Не,хайде сега да си лягаш.

- Като си легна,все за вкъщи си мисля и много,много ми е мъчно.

-  Спи сега.

-  Няма,няма,ти си лоша!Аз никога няма да ти се отсърдя,да знаеш!

-  Добре,спи,лека нощ.

-  Утре ще се обадя на тати по телефона в работата и ще го помоля да дойде с колата да ни вземе – тебе и мене.А после,ще те заключим в къщи и няма да те пуснем вече никога да си отидеш.

 

Такса въздух

 

Бебето в утробата се размърда неспокойно.Гъст облак черен дим с вкус на олово и прах плътно го обгърна. ”Сигурно мама си е поела по-дълбоко въздух на улицата.Ами да,нали трябва да се промъква между паркираните на тротоара коли, да внимава да не пропадне в някоя дупка с ледена вода и кал и да притичва уплашено на прибежки,ако се престраши да пресече улицата.Като си помисля,че скоро трябва да напусна относително спокойното си местенце тук,просто ми се плаче!”-помисли си бебето и яростно зарита с крачета.

   От дочутите вайкания,сълзи и въздишки на майка си и околните,то разбра,че положението навън не е никак розово.Постоянно чуваше думи от рода на „такси, данъци,глоби и все неща,които ужасно го плашеха.А и както вече беше разбрало, магическата дума „ПАРИ”,спрягана ежечасно,май беше господарят на света.Ето защо хората отвън все повтаряха”а пари откъде,трябват пари,как ще намерим пари?!”

Не, определено светът навън го плашеше,но няма как,все някога трябва да излезе.

И този миг настъпи.

     Пак поради факта,че майка му и баща му не бяха в добри отношения с всемирния господар – ПАРИТЕ,тя като редови гражданин постъпи в държавна болница,носейки си бельо,завивки,храна,консумативи и лекарства,съобразно инструкциите от родилното..Персоналът никакъв не се вясваше,а,ако все пак се появеше,то беше да нахока някоя осмелила се да изохка родилка.”Сега имаме по-важна задача,нека се съсредоточим върху нея”-помисли си бебето.Бори се мъжки – дълго и упорито,моли за помощ,но кой да го чуе?Само горката му майка страдаше заедно с него.”Ох,виждам светлина в тунела!”- проблесна искрица надежда в очите му.

С последен тласък успя да подаде главица навън,след малко и телцето му се изхлузи.

„Колко е студено и мръсно тук!”-помисли си то.Срещу него навъсена лелка с престилка оплескана с кръв,го сграби с големите си ръце и грубо го тупна на масата.

С професионален жест тя бързо измъкна от джоба на престилката си малък  апарат и бързо зачука на него,след което тикна пред очите на бебето разходен ордер,на който ясно и четливо беше написано:Такса първа глътка въздух – 500 лева с включен ДДС. Краен срок за плащане от потребителя – един месец,считано от датата на данъчното събитие. Следва глоба и лишаване на потребителя от ползване на продукта.

При авансово плащане получавате бонус -  1 брой памперс.

Ужасеното бебе изрева и понечи да се върне в утробата на майка си,но тя безвъзвратно се беше затворила.

 

Марина ДИМИТРОВА