nabore.bg

Интервю

Ексминистър Минчо Коралски: Христос бе най-добрият социален министър, но го разпнаха

* Цяло поколение остана извън пенсионната система - парите, които получава са много под очакваното

 

МИНЧО КОРАЛСКИ беше министър на труда и социалните грижи по времето на Жан Виденов и зам.-министър в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров. От 2006 г. е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания. Завършил е право в СУ.  

- Г-н Коралски, от пенсионната реформа се очаква да подобри живота на над два милиона българи, но май никой още не е казал кога и с какво ще започне тя. Според вас какви трябва да бъдат първите стъпки?

- Първо трябва да се направи сериозен анализ на причините, които доведоха до краха на пенсионната система. Крах, защото преди т.нар. реформа от 2000 г. пенсионният фонд завършваше с излишък от над 100 млн лева. Сега половината от парите за пенсии идват от държавния бюджет. На практика това е осигурителна система наполовина тип „Бисмарк”, наполовина тип „Бевъридж”, т.е. нито риба, нито рак. Има много причини за това, но една от тях е, че хората загубиха доверие в тази система. За кратко време бяха променени възрастта и необходимият стаж за пенсиониране. На практика цяло едно поколение остана извън пенсионната система, а пенсиите, които получи, бяха много под очакваното. Увеличаването на пенсионната възраст е процес, който се наблюдава в цял свят. Притеснява ме това, че не се говори за втория основен елемент – осигурителните вноски, а те са пряко свързани с доходите на хората. Такива ниски осигурителни вноски няма никъде по света...

- Но и такива ниски доходи няма никъде по света...

- Това, че говорим за доходите, е изключително важно, защото няма как примерно при два пъти по-ниска производителност да има шест пъти по-ниски доходи. Очевидно има някакво изкривяване, което в известна степен се дължи на големия дял на сивата и черната икономика. В същото време има и необосновано оценяване на труда на българския работник, тъй като в нормалните страни делът на работната заплата в брутния вътрешен продукт е около 50%, а у нас е 25%. Това означава, че ние наистина много подценяваме труда на хората и така ги демотивираме. В резултат работоспособните заминават за чужбина, а възрастните остават тук. Като прибавим и демографските проблеми, ясно е, че няма магическо решение на пенсионната реформа. Връщането на доверието в пенсионната система е най-важно. Всички забравят, че тя всъщност е една финансова система.

- Доколко е приложимо у нас „златното швейцарско правило” в пенсионната система?

- То представлява съотношение между нарастването на осигурителните вноски и инфлацията, т.е. поскъпването на живота. Проблемът в България е, че когато има дефлация и малко нарастване на вноските, става така, че може да се стигне до увеличение с 1.5-2% на пенсиите, което трудно може да се нарече индексиране. Една от идеите на въвеждането на индивидуалния коефициент беше периодично всички пенсии да се актуализират спрямо реалните доходи. Тъй като те са изчислявани на базата на средната работна заплата към годината на пенсионирането, нормално е на 5-10 години този коефициент да се приложи към актуалните за това време работни заплати и така действително да има актуализиране на пенсиите към реалните доходи за дадения момент. През последните 4 години, когато пенсиите изобщо не бяха индексирани, изоставането им от доходите на населението нарасна. Когато в една държава има толкова много пенсионери и основният им проблем е бедността, държавата трябва да се замисли по какъв начин да им осигури достойно съществуване.

- Г-н Коралски, не е ли време да се заговори за качеството на живот на тези  хора, а не само за пенсиите им, защото само с насъщния не се живее? Имам предвид трите основни елемента на това понятие – доходи, здравеопазване, културни ценности. Ние, българите, се топим както никоя друга нация в Европа, най-болните и най-нещастните сме. Умира ли България?

- България няма да умре. Много държави са преживели подобни неща. Това обаче, което казахте, е много важно и ви поздравявам, защото вие сте първият човек, който употребява израза “качество на живот” - надявам се да го чуя от политиците. Всъщност то е, което прави живота на хората удобен и не винаги е свързано с това, че получаваш много пари.

Качеството на живота означава сигурност,

че ако нещо ти се случи, ще получиш помощ и обществото ще реагира на това, което ти се случва. Eдин от проблемите на пенсионната система се търси в това, че имало много хора с увреждания. При условие, че сме на първо място по заболявания, водещи до инвалидност, плюс още 30 000 души, които годишно заболяват от рак, как можем да считаме, че българите с увреждания, които са 12%, са много? В Англия и Полша са 20%, за Европа са средно 16%. Казваме, че в България имало менте инвалиди, вместо да се замислим, че имаме недостъпна архитектурна среда, недостъпен транспорт, недостъпни комуникации за хората с увреждания, и от това основно страдат не те, а нормалните хора.

- Защо това не се прави в България? В едно интервю говорите за деградация на хората, какво имате предвид?

- Обедняването в крайна сметка води до затваряне на хората, до свеждане на психиката до едно оцеляване, а то на практика изключва онова, което ние сме приели като основен принцип в конституцията ни на социална държава в Европа – солидарността. Тя е единствената гаранция, че обществото може да върви напред. Егоизмът и личният интерес на една върхушка в световен мащаб докара световната икономика до най-голямата криза в историята. Най-смешното е, че тези, които предизвикаха тази криза, бяха спасени от солидарността на данъкоплатците, които им спасиха банките. Може да изглежда като парадокс, но именно солидарността може да спаси всичко, включително икономиката.

- Каква препоръка, въпрос или послание бихте отправили към вашите приемници?

- Избягвам да давам препоръки на колеги. Обикновено казвам на всички социални министри след мене, че съм установил две истини. Първата е, че по-хубаво от това да си социален министър е да не си социален министър, но това разбираш едва след като си напуснал. Втората е една притча, която си измислих сам. Питат ме дали съм удовлетворен от това, че се занимавам със социална политика. Няма как да стане, тъй като най-добрият социален министър, Христос, нахранил хората, излекувал ги, даже съживил Лазар, направил и други чудеса, и благодарният народ го разпънал на кръста. За социалния работник е губене на време да чака благодарност. Но ако той се поддава на чувството за безнадеждност, което го залива отвсякъде, това е все едно хирургът да го е страх от кръв. Трябва да бъдеш благороден и в същото време да си воин.

- Тогава за какво е по-добре да говорим – за държавна стратегия или за социална политика?

- Крайно време е да разберем, че там където има добра социална политика, има добра икономика. България е нагледен пример как изоставането в социалната област съсипва икономиката. С това образование, с тази здравна система, с тази култура, която имаме като общество, няма как да имаш развита икономика. Хората отиват на Запад не защото икономиката им е развита, а заради социалната политика. Трябва да разберем, че в основата на всичко стои мотивираният човек, който не трепери от сутрин до вечер за това как да оцелеят.

 

  Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”

 

  


Бившият министър на социалната политика Минчо Коралски

Бившият министър на социалната политика Минчо Коралски