nabore.bg

Размисли след една среща на съученици от „Випуск-1964”

Годините минават... Минаха години. Наистина. Тринадесет високосни. По този повод преди време във в. „Минаха години” оповестих желанието си да се съберем след 52 лета завършилите през 1964 г. 130 СОУ ”Стефан Караджа” в София, квартал „Левски”.

    И през юни се събрахме около тридесет души от онези, които преди 55 години през 1961-а постъпихме в средното училище почти на края на града... Поне една трета вече от нас се бяха преселели в другия свят... И тях споменахме. А с някои от живите по-трудно се разпознахме, но ни върнаха великолепни спомени, неизличими преживявания - най-хубавите от живота ни може би, защото са чисти, безкористни и по детски запечатани завинаги с най-добрите съкровени чувства...

Преди две години с нас беше и класната Радка Радева,

вече почти към 90, но в дух и жизненост и все така добронамерена и паметна за всичко преживяно преди повече от половин век... Някои носеха и снимки от 1961 г. в класната стая... Ех, какво време беше. Просто не знаехме тогава, че е било „престъпно”... На стената висеше спокойно портрета на Лиляна Димитрова от РМС, отнасяхме се почит към героите, родеехме се с техния патриотизъм напук на днешните псевдодемократи и псевдопатриоти - една шепа нови политици, които искат да ни внушат своите истини за миналото и паметта...

   Ходехме на селскостопански бригади, а какви спомени имахме от там, няма как днес да ни повярват, че край тютюна и доматите в селата Ново Кономлади и Марикостиново се лееха денонощно песни и смях, а с учителите, освен уважително се отнасяхме и като приятели...

Това е времето на изминалите 13 високосни години -

влюбвахме се, учехме, работехме, спортувахме,

останахме за цял живот признателни и благодарни на учителите, на Комсомола, на родителите си. Едно училище на края на града и до сега ни събира с вълнение и много емоции.

Та в същото това „престъпно„ време ходехме по младежки фестивали на самодейността, пеехме и партизански и руски песни, без да се притесняваме, че това според днешни „корифеи на демокрацията” е наказуемо и подлежи на санкции, защото е „тласкало страната ни към национална катастрофа”! Господи, прости им, те не знаят какво вършат!

   Павел Николов взе срещата в свои ръце и предизвика ексклузивна анкета с въпроса „Защо ви е приятно да се срещате със съучениците си от преди 13 високосни години?”

И отговорите се повтаряха и граничеха с искреността, че това са наистина най-добрите неподправени спомени... А най-много се радваше момчето, което беше собственик на „бар-грила” край училището...

След като запяхме от старите наши песни,

след като изпихме по чаша бира и вино, той призна, че е завършил същото 130-то училище преди 21 години и нито веднъж не са събирали така, както сега ние го правим... А защо

е така? Отговорете си сами. Времето беше такова. Неотразимо. Неповторимо. Нищо, че новите демократи искат да ни го забранят с измислени закони за престъпност и национални катастрофи!

  И нещо повече. Потребността да се виждаме, да общуваме и сега след толкова години ни подсказа, че трябва да се виждаме по-често. Всяка първа сряда от месеца в същия този „бар-грил” на булевард „Ботевградско шосе” ако искате елате към 17 часа и ще ни видите пак. А нищо чудно заведението да се преименува на „Випуск 1964”... Един високосен випуск.

Лозан ТАКЕВ