nabore.bg

Всички следим със страх събитията в Украйна. Ужасяваме се от загубите на човешки животи, от рушенето на сгради, от върволиците с бягащи хора, изоставили домове и понесли децата си на ръце! Те са  тръгнали по пътищата с най-необходимото и очите им са пълни със сълзи. Толкова е изненадващо това, което става днес, в 21 век, че се чудим дали гледаме театър на абсурда или  сънуваме  кошмарен сън, който ще свърши ако си отворим очите! Но не е нито театър, нито сън! Това е ужасна и жестока истина! Това е позорът на века! Днес, в 21 век да има насилствена смърт, рушене и ожесточение, е истинско безумие! Сега, във времето на високите технологии, когато се покорява Космосът, когато са достигнати върхове в научната и инженерната мисъл, е лудост да има война!

Необяснимо е как и кои  допуснаха това! Къде бяха опитните, зрелите и мъдрите политици? Как държавниците не успяха да се справят със сблъсъците, как не потушиха противоречията, как не решиха мирно въпросите между двата свята, между страните? С цената на всичко трябваше да бъдат спрени въоръжените интервенции, да се запазят човешките животи, да се съхрани всичко, строено с много труд и с много средства. Най-важното е да се пази мирът! Защо се стигна пак до първобитно решаване на въпросите между държавите? Няма отговори на тези парещи въпроси или те не са удобни за държавниците?! Или пак държавниците не мислят за хората?!

   И в тези напрегнати и тревожни дни отново сме свидетели на позорни и непростими случаи, които доказват пипсата на здрав морал и на човечност. Гледаме и слушаме режисирани картини, четем неправилно редактирани текстове и ни е трудно да се ориентираме в  истината. Кое е лъжа и кое е истина? А може би в такива моменти истината изчезва първа? Да, изчезването на истината води върволицата от нещастия, наред с  оскъпяването на стоките и храните, важни за оцеляването на хората. Сега всички се чудим как не се спряха, как не се засрамиха автори на материали, в които не се отсява главното от дребното, от маловажното?!

Защо, например, беше нужно да се подчертава моментът, когато премиерът Кирил Петков излиза с чаша в ръка от Версай? Никого не защитавам, но съм на страната на хората, които са уплашени и потресени. Премиерът  е нов дипломат,  улисан в преговорите, може да забрави етикет, на който не е привикнал. А какво да кажем за опитните, „стреляните зайци” в дипломацията и политиката? Къде бяха те и защо въобще  допуснаха да пламне този конфликт между Русия и Украйна? Само между тях ли е този конфликт? Най-важното в дипломацията е недопускането на ескалацията на конфликта. Защо започна тази война? Провал на  дипломацията ли е? Или всичко е нарочно? Кой печели? Губещите се знаят.

   Вина имат и тези, които ни осведомяват. Не бива да се  застъпват и подчертават  само вести за ужасяващи случки, за позорни моменти от ставащото в близките до нас страни, особено ако  фактите не  са проверени. А ако новинарите не са били свидетели на събитията? Важото е какво си видял, какво си проверил, но и как си го коментирал. Сега на първо място трябва  да се пази психиката на хората, защото  още сме във времето на пандемията от зловреден вирус, който продължава да коси света. Наслагват се две злини. Как да издържат хората? Всички, които поднасят новини, които пишат, които правят филми и коментират събитията, трябва да мислят и за близките си, за  майките  и бащите си, за децата си и да ги предпазват, да ги опазват, защото може би това са техните последните мигове на този бял свят, който политиците и държавниците не успяха да съхранят за мирно и спокойто съжителстване!

   Отново светът лудна и се запали! Живеем във време на всякакви войни – информационни, инфекциозни, кибернетични, търговски, че и културни...  Как да  издържи човечеството?

Петра ТАШЕВА