Интервю
- search
- Всички
Милица Божинова: Като свалих патериците, сложих зелето и винцето
От две години “Тоника” отново не работи, заради мъжете в групата, казва певицата
Срещаме ви с един от най-запомнящите се и звънки гласове на сцената ни от цели 4 десетилетия - Милица Божинова. Срещата ни е в едно кафене и Милица идва, стъпвайки по тротоара внимателно, хлъзгаво е. Стига до мен и казва: “Счупеният ми крак още заздравява...”, а после обяснява как глупаво паднала пред един хотел на фестивала “Любовта е лудост”. Откарали я с Бърза помощ и я върнали гипсирана за концерта. “Скоро няма да се кача на токчета”, смее се певицата, в която откривам безкрайно усмихнат и естествен човек. Едва 20-годишна, тя се качва на сцената като соло певица, още като студентка Митко Щерев я открива за филмовата музика. През годините е пяла в различни формации и дуети, има и солови песни. На 4 юни тази година отпразнува 60-годишния си юбилей, но се надява на още много изяви на сцената. Радва се на живота и на тримата си внуци.
- Здравейте, Милица. Кажете как минават дните ви? Знам, че работите над ваши солови песни и давате уроци по пеене...
- Да, след толкова години в “Тоника СВ” това е нещо като завръщане към началото, защото започнах като самостоятелна певица и работих 1,5 години в Концертна дирекция. Човек може би естествено се завръща към началото... Да, давам и уроци по пеене в Детска музикална академия. Случайно попаднах там, но не случайно останах. Бях доста скептично настроена, но когато се срещнах с директорката, тази жена имаше толкова добро излъчване. Сега не мога да си представя, че ще се откъсна от това място и децата.
- Тази година отпразнувахте 60-годишен юбилей. Все така свежа сте. Има ли разлика в усещането сега и преди 10 години?
- Възрастта със сигурност се усеща, а времето лети сякаш още по-бързо и никога не ми стига. Аз попаднах във вокалната група по интересен начин. Известна е историята как Стефан Диомов избира членовете на “Тоника СВ” с конкурс, но аз имах и друга среща с него преди конкурса... Беше много смешно, Диомов ми изпрати писмо с военна поща да се явя за справка при секретарката със сценичен тоалет и грим. Още пазя писмото. Аз имах опит и сценични тоалети, а първия ми го уши народната певица Радка Кушлева - идеше й отръки. Та с тази рокля отидох на срещата, със секретарката. (смее се) Там обаче беше Диомов с жена си и двете им деца. Каза ми: “Искам да минеш от единия до другия край на сцената и да изпееш нещо...” После допълни: “Сега искам да ангажираш вниманието на децата така, че да говорят за теб цяла вечер”. Може би това, че бях майка ми помогна и започнах да им разказвам приказка и да я изигравам леко. Бяха ококорили големите си сини очи, а той казваше на жена си: “Ето! Това е!” Дори добих самочувствие и си помислих, че имам шансове. Но в деня на конкурса се явиха над 280 души, а аз бях с почти 40 градуса температура, болно гърло и кашлица... Някои приятели ми помогнаха с народни лекарства - да ям лук, сливи, мед... А и човек се стяга в такива моменти. Като направиха групата работихме 11 месеца без възнаграждение, беше много трудно.
- Раждате първото си дете, когато сте само на 19, а второто е било на 5 месеца, когато се явявате на конкурса за “Тоника СВ”. Не беше ли ужасно трудно?
- Не бих казала, че беше толкова трудно, може би заради енергията на младостта и желанието да не изоставиш нито едно от нещата. Често е било да се прибирам посред нощ от участие в провинцията и сутрин ставам и правя каквото трябва. Но човек издържа, особено като е млад и има мотивация. Тя е много важна. Сега синът ми е професионален музикант, а дъщеря ми завършва второто си висше - магистратура по Испанска филология. Занимава се с преводи, от малка езиците й се отдават.
- Имате и внуци, разкажете какво правите заедно?
- Да, една голяма госпожица и две момченца. Тя вече е на 16 и е кръстена на мен, учи в Американския колеж, влезе пета от десетте най-добри. Момченцата Антон и Даниел са на 9 и на 5. По-често идват у нас или на вилата. Най-хубавите ми мигове са, когато съм само с тях. Изключително ме зареждат. Обичам да им пея, да ги уча на нещо.
- Те как приемат това, че сте известна и хората ви разпознават?
- Те късно разбраха това, но сега, специално с внучка ми, защото е по-голяма, си споделям често какво ми се случва, тя разбира някои неща относно работата ми. Дори ми дава съвети за рекламни трикове. (усмихва се) Все пак погледа на младите е друг...
- Имате вила с градинка, където ходите лятото, садите домати, цветя. А зимата?
- Ходя и зимата, но по-рядко. Тишината ме зарежда, до там се стига бързо, близо е до София.
- Знам, че слагате зимнина, варите лютеница, обичате да готвите...
- Да, но сложих малко зимнина тази година, заради счупения крак. Децата обаче ми напазаруваха, помогнаха ми. Като свалих патериците сложих зелето и винцето и сега ходя да видя до къде са стигнали... (смее се) Мен работата ме зарежда, а и не съм имала време да се отпусна и да мисля какво ще е като съм на 60. Важното е да сме здрави, да сме с акъла си и да намалим стреса. Най-доброто средство срещу депресията е работата. Дори да са възрастни хората, трябва да правят нещо, да са полезни...
- Ще ви върна малко назад. Знаем, че групата “Тоника СВ” много ви е дала, но какво ви отне?
- Както всяко нещо, и това има две страни... Там бяхме събрани съвършено различни хора, от различни места, с различни образования и манталитет. Ужасно сложно беше да се слеем, не само на сцената, а да дишаме като един. И винаги е имало недоволства - ту единият, ту другият, дали заради свои лични неща, или нещо друго. Всеки има проблеми, а и различна степен на егоизъм и егоцентризъм. Въпреки цикличните раздели и събирания групата просъществува дълго. Но разпадането беше глупаво. За съжаление това се случи отново преди 2 години. Веднага след юбилея на Диомов се събрахме, направихме супер успешни 5 концерта и един на “Аполония”. И вместо да продължим с участията, вече втора година групата не работи. Пропуснахме много концерти, защото някои от нас не пожелаха. Лошото е, че не знаем точно каква е причината...
- А кои се тези, които не искат да работите?
- Не искам да влизам в подробности, но мъжката част, така да кажем. Може би защото си имат друг бизнес, не знам, но на нас жените това ни е хлябът. А след това успешно завръщане, необяснимо е това, което се случи. Те изядоха 2 години от живота на групата и на колежките си, лишиха ни от работа, а и публиката от нас... И нямаше комуникация, тотално мълчание, не вдигат телефона, дори и на Диомов... Грозно беше и безотговорно. И си мисля, ако до сега сме имали 7-годишни зацикляния и сме се събирали, сега всички сме на по 60 години, не се знае след следващите 7 кой къде ще е... (смее се)
- И преди е имало пререкания между вас. Каква е причината?
- Липсата на откровен разговор между всички ни. Трудно е! А в един момент си мислех, че сме приятели... Сега поддържам връзка с жените от групата и с Диомов, чуваме се през ден. Скоро гледах интервю с Ваня (Костова) и тя каза: “А защо да не си направим “Тоника Жени”? И май трябва да направим това трио час по-скоро! (усмихва се) Или пък да се надяваме, че здравият разум ще надделее и групата отново ще заработи, но с голямо извинение към колежките, Диомов и публиката!
- Как стои въпросът с пенсията за вас? Знаем какво се случи с някои от колегите ви...
- Сега като слушам че ще увеличават и годините... Аз имам над 40 годишен стаж, но реално годините ще ми стигнат за минимална пенсия. А ако трябва да работя до 67-68, то после за кога... (смее се) Ще си помагам с градинката. Но не е вярно, че не сме си плащали осигуровки, на всички хонорарни сметки има удръжки, аз дори си ги пазя. След демокрацията може и да се е случвало, но по онова време не плащаха на ръка.
- Ако не бяхте певица, каква щяхте да станете?
- Не съм си мислела. Правех това, което ми харесва, на 5 години ме записаха на пиано. Е, баща ми искаше да съм или лекар, или адвокат, защото, според баба ми, съм била много устата... А родителите ми бяха финансови ревизори и пееха в хор “Родна песен”, но аз нямам нищо общо с математиката.
- Колко е важна любовта в живота на една жена?
- Колкото и в живота на всеки човек. Без любов не може, нищо че някой път се объркват нещата, може би така е устроен светът, а и човекът. Докато си в еуфория и си влюбен, всичко е много розово и си мислиш, че така ще е винаги. Важно е да има напасване и разбиране между хората.
Интервю на Анна САПУНОВА