Тежката дума
- search
- Всички
Мили родни картинки: Нане Стоичковата евро-натура
Илюстрация Калин НИКОЛОВ
"Жаба: Квак-квак!
Щъркел: Трак-трак!
Бодър карук*
издава звук!"
Трендафил Акациев**, "Пролетна идилия"
Съвременен прочит на "Нане Стоичковата върба" от Елин Пелин с ползване и на оригинални негови изрази:
Зад високите бетонни дувари на семейния хотел "При нане Стоичко" се ширеше вътрешен двор без нито едно дръвце, само ниско остриган райграс. Пътека от мраморни плочи водеше от приземната тераса до барбекюто в задния край на двора.
Край дувара лъщеше луксозен джип, регистриран като трактор по програма за развитие на селските региони.
На терасата дремеше Стоичко нане Стоичков, внук и наследник на нане Стоичко, а в главата му лениво щъкаха целесъобразни мисли - имаше басейн да се копае, още едно крило на хотела да се достроява, рушвет на двама-трима общинари да се дава...
Но ето, че през двора мина бърза сянка, мярна се пред краката му, удари насрещната стена и изчезна. Вдигна глава Стоичко и какво! На покрива кацнал щърк.
- Стоичко - щърк!... Стоичко - щърк!... - чуха се радостни възгласи иззад дувара.
Там еколози усвояваха средства по преброяване на мигриращи птици и събираха подписка селището да бъде обявено за резерват в европейската екологична мрежа "Натура 2000".
Изненадана от суматохата, през хотелската врата се подаде Сузи нане Стоичкова, бивша Стоянка, засукала пешкир на главата, с тестени ръце и дебело шпакловано лице - правеше си подмладяваща маска.
- Какво се дерете бре, проклетници проклети!
Но съгледа щърка, разхождащ се по покрива като инспектор от строителния надзор и уплашено възкликна:
- Ау, Стю!... Ми той ще да всичко оцвъка!...
От вълнение лицето й се напука подобно реставрирана делва и тя бърже побегна навътре.
- Стоичко, гостенин ти дошъл, добре ти дошъл! - не мирясваха еколозите, накачулени по оградата. - Регистрирахме го!...
Стоичко съвсем се разбуди. В главата му се завъртя вихрушка - ако в хотела му регистрират щъркел, край на дострояването, язък за рушветите! Свали ядосан шапката, метна я на стъпалото и излезе насред двора.
Щъркът, усетил закрилата на еколозите, скокна от покрива и тържествено се приземи в тревата. Пред погледа на слисания Стоичко се заразхожда, все едно той е собственикът - щом забеляза шапката, упъти се натам, спря до нея и я удари два-три пъти с човката.
Понеже му хареса, грабна я и я отнесе на комина на барбекюто, насърчаван от еколозите. Коминът бе зидан от майстор на доменни пещи - заради тягата и за самочувствие на Стоичко. Обаче тяга не се получи и отстрани друг майстор от местно значение вмъкна обикновен крив кюнец.
Но това си остана най-високата кота в селото, като комин на ТЕЦ с червена лампа отгоре, да ориентира нощем ниско летящи обекти. Явно щъркът бе решил да построи гнездото си тъкмо там, върху недовършеното самочувствие на Стоичко.
- Пшът!... Хей, гадино проклета, дай си ми шапката! - извика Стоичко и почна да псува.
- Так!- удари щъркът по нея с усилие да откъсне нещо.
- Чакай, сине майчин, ще те науча аз тебе! - побесня Стоичко и се втурна в гаража.
Щъркът застъпи с крак шапката и продължи да я бие с клюна.
От гаража Стоичко изскокна с голямокалибрена бормашина, включи я в движение и яростно заби бургията в комина. Еколозите наблюдаваха безпомощно.
Сузи нане Стоичкова пак надникна, съгледа с каква дива наслада съпругът й натиска вибратора, преизпълни се с чувства и рухна на терасата.
Щъркът изостави шапката и отлетя. Не след дълго коминът се срути, нашироко блъвна пепеляк. Стоичко отскочи назад и отмъстително изръмжа. После се завря в трошляка, измъкна шапката, опуха я от коляното си и замери победно еколозите.
Успокоен, без да бърза, Стоичко нане Стоичков се упъти към останките на Стоичковица.
Румян СЛАВОВ
------------
* В началния стих: карук = мъжка каруца
** Трендафил Акациев е колективен псевдоним на млади поети-сатирици, публикували през 50-те и 60-те години на миналия век