Хората говорят
- search
- Всички
90-годишният журналист и режисьор Милен Гетов: Ние и ГДР бяхме галените деца на СССР
Спортът ни днес е западнал, понеже в него влязоха мутрите
Милен Гетов е един от доайените на българската журналистика, кино и режисура. В своите 90 години 70 е посветил на писането и екрана. Биографията му е безкрайно интересна. Автор е на над 200 кинопрегледа и повече от 1000 документални филма, публицистични предавания и художествени програми. Той е и режисьорът създал образа на разузнавача Емил Боев от романите на Богомил Райнов. Днес е пенсионер, но все още гледа да е полезен. Пише 3 мемоарни тома, защото има какво да разкаже за трите Българии в, които е живял - Царството, Народната република и Прехода. Най-хубавата България за него е преди 9 септември 1944 г. “И то не заради това, че тогава съм бил млад, - разказва Гетов - а защото условията за живот бяха съвсем различни. След това дойде един коренно различен строй - социализмът...”
Приканвам режисьорът да се върне много назад в спомените си и да ми разкаже за участието си във Втората световна война. “През юни 1944 г. завърших гимназия, трябваше да си получа дипломата и да стана донаборник. - спомня си с охота – През октомври заминах в казармата във Враца. България обяви война на Германия и участвахме с първата фаза - с три армии, втората фаза с една Първа българска армия. Аз бях за втората фаза. Пратиха ме към дирекция „Културна дейност” към Министерство на войната, имах публикации и награди и ме направиха военен кореспондент. Семейството ми беше объркано - общественият строй се промени за часове. Баща ми бе адвокат в тогаващния Отечествен фронт. Беше бъркотия - имам чувството, че не разбраха кога заминах за казармата.” Следва непрекъснато движение по фронтовете за бъдещия журналист. “Ние младежите бяхме възпитани в патриотизъм и любов към родината. Дядо ми е участвал в Балканската и Междусъюзническата война, а баща му в Първата световна... С нетърпение очаквах да отида войник. - споделя Гетов - Имам и македонска жилка, дядо ми е от Охрид и е роднина на Григор Пърличев. И когато стана войната през 1941 г., тогава германците направиха своя удар на Балканите, те ни дадоха цяла Македония, Вардарска, Егейска Тракия, там, където са били български земи, въпреки че не стана окончателно с договор. Ние бяхме благодарни на германците и в същото време готови на всичко за България. И изведнъж вместо да им благодарим, трябваше да се бием с тях, а те бяха обучили голяма част от военните ни. Много тежък момент...”
Интересна част от биографията на режисьора е, че няколко пъти е изключван от разни места. Всичко започнало с неговия вуйчо, политзатворник, участник в Септемврийското въстание, затова семейството му било приемано като “противодържавно” – и изключили от гимназията. “Арестуваха баща ми през 1943 г., избиха му зъбите и счупили ребрата, тогава бях във футболния отбор на “Цар Крум”. - разказва Гетов - Имахме мач, дойдоха бранниците, изгониха ни, сбихме се с командира на браническата дружина, и понеже баща ми бе арестуван., веднага на другия ден ме изхвърлиха от всички гимназии. Сетне обществеността се надигна и ми отмениха изключването на условно.”
Същото изпитание се повтаря и след края на войната. Когато е само на 20 вече работи като журналист, членува в БРП (к), но и от там е изключен изненадейно. Казва, че след 9 септември, когато започнали процесите срещу Трайчо Костов, от родния му град изпратили една чепата характеристика, че другарувал с легионери, че носил бранническа униформа, (а това било задължително, когато свирел в гимназиалния оркестър) и като капак на всичко, на дипломата му ударили печат, който му “разгонил фамилията” за дълго време
“С идването на Вълко Червенков след Георги Димитров нещата загрубяха, добре че бяха директорите на киностудията - и тримата бивши партизани, които ме оставиха на работа и ми дадоха да правя спортните програми.” - казва Гетов. После пък искали да го вербуват и от Държавна сигурност. “Обикалях цяла Европа със спортистите ни - спомня си той - и някой се сетил, че как може като не съм в партията да пътувам насам натам.” Извикали го и му казали, че ако иска виза, трябва да помага... Той отвърнал, че всичко, след като се върне, го записва в доклад. “Подписах се на един лист и после ме забравиха. След години си намерих досието, на картончето ми пишеше “негоден”, стои 60 години в архива.” А наказанието за БКП му го отменят на конгрес 20-ина години по-късно.
Като професионалист в спорта не мога да не попитам Милен Гетов и какво мисли за спорта ни днес. “Според мен е западнал, понеже мутрите навлязоха в него и той се превърна в бизнес, ликвидира се. - унива ветеранът. - Защото копираме. Преди изкопирахме лошия модел на СССР, сега копираме грабителската практика на Европа.” Няма как де не заговорим и за впечатляващите криминални филми по романите на Богомил Райнов - “Тайфуни с нежни имена”, “Умирай само в краен случай”... “Като ме приеха в телевизията вече имах опит в киното и бях готов да направя игрален филм. - връща лентата режисьорът - Но не ми позволиха, затова писах директно до Леда Милева, тя бе генерален директор. Но Желязната лейди в 4 реда ми отоговори: “Ако работата не ви удовлетворява, за вашето място има много кандидати.” И аз свих перките. Но моята волност и работохолизъм не ме напускаха. От дете бях свикнал да работя, защото майка ми почина, когато бях 7-годишен и имах едно такова детство - хем гледан от целия род, хем без майчината гръд. Слава Богу, че улицата, която ме отгледа запази честността и трудолюбието му.” Днес Гетов разказва, че филмите си е правил “без пари”. Вместо с нужните 600-700 хиляди лв., ги снимали с бюджета за телевизионния театър, който бил 10-15 хиляди. “Коста Цонев като главен герой взимаше 700 лв., колкото получавал и за роля в ТВ театъра. Но всички искахме да пътуваме, не ни интересуваше къде ще спим, какво ще ядем... Носех дрехи и обувки за децата и жената, лишавах се, за да им купя нещо. Спомням си как пазих една бутилка „Кока Кола”, като се връщах от фестивал на спортните филми. На митницата ме спряха, искаха да изследват съдържанието. А аз исках да покажа на нашите какво е това, защото кинопрегледите отразявахме събития в ГДР, и виждахме американски войници в Западен Берлин с бутилка „Кока Кола” в джоба и пишехме, че са пияни. А ние не знаехме, че това не е алкохол.” - смее се днес доайенът.
Разбира се дългата кариера на Гетов го е срещнала и с Живков. Веднъж след официален прием успял да се добере до него между охраната и го помолил за апртамент за голямата си дъщеря. “Един момент”, каза Живков, извади от джоба си малко тефтерче, попита за името ми, уж го записа, но май не се събра цялото на листа и охраната леко ме изтегли. - спомня си Гетов - Нямаше ефект от разговора! Иначе Живков правеше впечатление на рационален и дипломатичен ръководител, находчив. Беше напрекъснато между хората и хитряга - знаеше винаги какво да каже. Направи и голям жест с Брежнев - 3 пъти го прави герой на България, паметник му издигнахме и получавахме колкото си искахме гориво и петрол, продавахме го и така си оправяхме бюджета. Ние и ГДР бяхме галените деца на Съюза.” - заключва журналистът.
“Не я виждам БНТ днес, - споделя бай Милен замислено - Мъчно ми е, че тя беше на ниво и след това беше съсипана. Първо, защото нямаше достатъчно подготвени кадри и второ, защото назначаваха хора по шуробаджанашка линия... Другите телевизии пък са на добро техническо ниво, но като съдържание са гола вода.”
И днес Гетов живее се жена си Олга. Тя е стоматолог, но не става академик, “за да гледа децата и мъжа си, който не се прибираше от пътешествия. - казва Гетов. Голямата им дъщеря работила в БНР, но после с конкурс отива в телевизията ВВС, живее в Англия. Вече е пенсионерка и е дала два внука на Гетов - Момчил завършил бизнес информатика, а по-малкия Юли завършил лондонската академия по изкуствата. Малката дъщеря на режисьора Милена е режисьор в БНТ.
Анна САПУНОВА
Вестник „Златна възраст”