nabore.bg

Разказ

 Братът на Нели не дойде днес  в училище да я вземе и тя се притесни.  Живееха в самия център на София в стара,красива,но доста олющена сграда.Собствениците на тази сграда не се грижеха за нея,защото беше паметник на културата,а Общината и Министерството на културата нехаеха.

 Прекрасните й орнаменти се рушаха,мазилката се ронеше,балконите висяха застрашително над улицата.Това обаче беше най-малкия проблем на живущите там.Големия им ужас бяха така наречените мигранти, плъзнали навсякъде. Движеха се на тумби,крещяха и денем и нощем,крадяха всичко,което им се изпречеше.

С мръсотията,която арабите оставяха след себе си,жителите на квартала почти свикнаха.Но не можаха да свикнат с парализиращия страх,който изпитваха,ако се наложеше да излязат на улицата след залез слънце.Вечер стояха заключени зад няколко метални врати,с решетки на прозорците и нерешително поглеждаха навън.През деня,смирено навели глави, тихо се промъкваха покрай групите араби,,за да не събудят техния гняв,бързо се шмугваха във входа на блока си и светкавично заключваха входната врата.Отдавна се отказаха да ходят на Женския пазар,защото там беше Меката  на бежанците.Там те се събираха,псуваха България и българите,обсъждаха поредния удар,който щяха да направят,често се биеха помежду си,или рекетираха нещастните продавачи.Ако случайно заблудил се купувач се беше престрашил да отиде на пазара,то той олекваше както от покупките си,така и от портфейла , бижута и телефона си.Всичко беше съпроводено с юмруци,смях и подигравки. Яките брадати, мургави мъжаги държаха центъра на столицата в страх и подчинение.

Та в този квартал,в центъра на София живееше Нели.Само тя си знаеше как се прибира след училище..За по-късно излизане не можеше и да мечтае.Брат й,по-голям от нея, се беше превърнал в охранител,въоръжен с пистолет,бухалка и бокс.Сутрин я  водеше до училище,след обяд я прибираше в къщи.И той като нея,  беше  доброволен затворник в дома им.Баща им и майка им си  определяха  среща,за да се приберат заедно.Не смееха да се прибират поотделно,а синът им ги посрещаше на ъгъла.Мигрантите дебнеха -

всичко и всички.- някоя безразсъдна жена,тръгнала сама,някое момиче,или момче   заплеснало се,бабичка,решила да спести дребна пара и да напазарува точно от този пазар.,всички.Страх и ужас скова града.Съседите шепнешком си разказваха за поредния обир,побой,или изнасилване.Полицията спря да се намесва в „отношенията между нещастните бежанци,бягащи от войната,дошли да търсят убежище и негостоприемните,безчувствени българи”.А и защо да слага пръст там,където скърца,като може да има полза от ситуацията.Тези приятелчета,черничките, разположили се тук като у дома си,добре плащаха.Падаше страшна далавера. Само глупак не би се възползвал.А служителите в родната полиция не са глупаци,нали? А и заплатите им - смешно ниски,работата опасна…Пас,не чух,не видях,не бях там.Това е.   За бежанците не важаха забрани,те имаха права и яростно ги отстояваха.Те имаха само права,но не и задължения,затова безпрепятствено безчинстваха.Европа ги прие с  отворени обятия- даде им убежище и те достойно й се отплащат- с тероризъм, убийства, изнасилвания.За неверниците – смърт – казват те и са напълно  убедени в правотата си.

В потока бежанци,често пътуват  хора с неясни и тъмни цели,без документи,които се крият в хостели,вертепи и частни квартири,чиито собственици щедро помазват очите  на полицаите,за да ги държат затворени.

Нели звъня няколко пъти на брат си,но телефонът му беше изключен.И тя се престраши - реши да се прибере сама.Вдигна високо яката на якето си,наведе ниско глава,сложи чантата  пред гърдите си и забърза към къщи.Първите пресечки всичко мина добре.Няколко мургави мъже се мотаеха безцелно,оглеждаха се,плюеха и се смееха високо.Тя усили крачки.Наведе още по-ниско глава.Ето и тяхната улица,е скоро ще си бъде у дома,на сигурно.До входа на нейната сграда стояха 5-6 мургави,брадясали мъже.

Ужас изпълни сърцето на момичето Как щеше да се прибере?Изчака малко,забави ход, обиколи улицата.Върна се,но мъжете все още стояха пред входа.Нели спря до един магазин и отново звънна на брат си.Пак нямаше сигнал.Помисли да се обади на майка си,но реши,че няма защо да я тревожи,пък и как можеше да  помогне,нали и тя е жена Баща й беше в командировка,тъй,че трябваше да се оправя сама.Изчака още малко и с решителни бързи крачки тръгна към входа.Приготви си ключовете.Щом я забелязаха арабите подсвирнаха,закискаха се и одобрителна засумтяха.Тя ги разблъска и нервно отключи входната врата.Бързо се обърна,понечи да затвори вратата,но един крак силно я блъсна и Нели падна на стълбите.Мъжете нахлуха,хванаха я за краката и ръцете и я помъкнаха  към мазетата .Нели изпищя,но една потна ръка затисна устата й.Тя се заизвива в ръцете им,риташе,сълзите я   задушиха.  После я проснаха в  тъмен ъгъл до едно мазе и  диви,.хищни ръце разкъсаха дрехите й,разчекнаха краката й,мачкаха я,обръщаха я, обладаваха я ,един след друг,грухтящи от задоволство,мазни,потни, вонящи.Разкъсваща болка изгаряше тялото й.След малко момичето припадна.Като в далечен сън усещаше ,че нещо става с нея, после – мрак.

В болницата дойде в съзнание и първото нещо,което видя беше лицето на майка си,с подути,зачервени очи.До прозореца  стоеше брат й,но интересно,  защо косата му беше  почти бяла?

Тялото й някак изтръпнало напомни за себе си.После с ужас си спомни всичко и високо запищя.Сестрата дотича,сложи й успокоително и Нели потъна в прегръдката на целебния сън.

След „щателно разследване”полицията стигна до заключението,че деянието е направено от неизвестен извършител и прокуратурата прекрати делото,поради липса на доказателства и свидетели.Показанията на потърпевшата,единствения свидетел,не бяха взети под внимание,заради състоянието на  безсъзнание,в което е изпаднала и невъзможността да разпознае похитителите си.Други свидетели не бяха открити.

 Всяка нощ Нели се събуждаше с писъци,въпреки успокоителните,които вземаше.След известно време,влезе за лечение в психиатрична клиника.

Марина ДИМИТРОВА