nabore.bg

Лични драми

По повод на една кончина: Менят се сезоните, променя се и всеки от нас

Почина близък човек. На 96 години.

„Изпуснаха го лекарите.” Заболя от вирусен грип и за три дена си отиде. Дорчо му викаха. Загубил зрението си в напреднала възраст. Имахме разлика 30 години, но си приказвахме като връстници.

Беше сладкодумен, начетен. Работил като музикален педагог. Свирил на тромпет. Интересуваше се от джаз. Обиколил целия свят. Можеше да изтананика и най-сложните музикални вариации. Близък бил с диригента Зико Грасяни, работили заедно някога.

 

Как се запознахме с Дорчо?

 

Съдбата ни срещна. Обадиха ми се от една фирма за социален патронаж, че български евреин има нужда от човек, който да му помага. И наложително да знае български. И ето,че се запознахме и станахме приятели. Прекарвахме сутрин по два часа, четях му интересни книги, ”бистрехме” заедно политиката. Помагах му да се облича,да се изкъпе, да се нахрани... Неусетно си станахме близки и имахме нужда да контактуваме, независимо от разликата във възрастта.

Когато научих за неговата кончина, сякаш нещо се откъсна от сърцето и душата ми. И седнах и написах следните редове: „Странно нещо е времето. Довчерашният юноша, който се оглеждаше в огледалото и приглаждаше избуялия си перчем, днес се чуди на играта на природата,

 

взира се в голото си теме,

 

търси лъскавите къдрици от миналото. Минават годините, дните се търкалят неусетно. Менят се сезоните и всеки един от нас. Настъпва време на равносметка. Разравяме паметта си и си задаваме въпроса, колко добро сме направили през годините на своето съществуване. Достатъчно честно и почтено ли сме живели в този свят, имаме ли от какво да се срамуваме?

Да се замислим, как се отнасяме и отнасяхме към онези, които ни даряваха безсънни нощи и любов. Нашите родители, техните родители, възрастните хора край нас... Спомням си приказката за царя, който заповядал да се убият всички стари хора в царството му,

 

каква полза от тях?

 

Един любящ син обаче, скрил своя баща в избата. В царството настъпил глад. Липсвало жито дори и да се засеят нивите. Царят обещал да възнагради пребогато онзи,който избави страната от бедствието и намери зърно за посев. Синът споделил с баща си тревогата на

хората. А мъдрият старец казал: „Разровете мравуняците и оттам вземете нужното жито.”

 

Така и станало.

 

Страната била избавена от бедствието. Царят запитал младия човек, кой го е дарил с тази мъдрост. Синът поискал царят да му обещае, че ще изпълни едно негово желание. А то било,да не убива баща му.

От този ден царят заповядал всички стари хора да бъда на почит и уважение.

Нека и ние в нашите житейски криволици, като не забравяме детето в нас, да не пропускаме в съзнанието си и факта,

 

че ще ни споходи беловласието.

 

Нашата мъдрост ще се съизмерва с добротата и преклонението пред всички онези, родени преди нас, които имат все още с какво да ни дарят.

 

Джеки БЕНАДОВ, Израел


Джеки Бенадов

Джеки Бенадов