Архивите са живи
- search
- Всички
От първо лице: Международната организация на журналистите бе независима от Москва
От палестинеца Мазен Хюсеини преди десетилетия чух най-точната характеристика за българите
Било е някъде в началото на деветдесетте години на миналия век. Бях определен да представлявам Международната организация на журналистите на т.нар. тристранка /наемни работници, работодатели, правителство/ в централата на Международната организация на труда /МОТ/ в Женева. Тема на конференцията – защитата на журналистите извън работното им място. В залата, както е прието, 3 реда банки – най-отляво сме журналистите, вдясно – на работодателските организации, в средата – на правителствата. Въвеждащ доклад на представител на МОТ, подготвян от цял етаж служители в продължение на не помня колко години. Три дни дебати, понякога остри. Работодателите твърдо отказват да поемат каквито и да било задължения за гарантиране сигурността и живота на журналистите извън сградата на редакцията. Накрая – комюнике, че не е постигнато съгласие и се възлага на споменатия етаж чиновници в централата на МОТ да продължат работата си. Напънала се планината и родила мишка.
Тогава за първи път се сблъсках с явлението международна бюрокрация, сега вече не ни прави впечатление покрай несравнимо по-мащабната бюрокрация на Европейския съюз за недопустимостта на кривите краставици, например.
В годините на Студената война бяха създадени организации, с които трябваше да се прокарва съответното влияние в международен мащаб: Световната федерация на демократичната младеж /СФДМ/, Световния съвет на мира, в Прага бяха централите на Международния студентски съюз, Световната федерация на профсъюзите и Международната организация на журналистите. Това бяха организации с етикет „прогресивни”, ползващи се с подкрепата, смяташе се включително материална, на Москва. Факт е, че след разпада на СССР повечето от тях фактически престанаха да съществуват.
За другите нямам наблюдения, но определено може да се каже, че МОЖ дълги години е развивала полезна дейност и особено за квалификацията на колеги от развиващите се страни. Млади колеги от арабския свят или Африка говореха с признателност за професионалната полза, която са извлекли от курсовете в журналистическата школа в Банкя. Други с възторг споделяха спомени от почивка в Международния дом на журналистите във Варна. Специално за МОЖ подозренията, че дейността й се финансира от Москва не бяха верни. Четвърт век неин генерален секретар е бил чехът Иржи Кубка. Той беше изградил истинска икономическа империя, която финансираше професионалната и материалната подкрепа на гилдията. Находчив и предприемчив, Кубка и екипа ми бяха създали десетки предприятия – като се почне от фабрика за картонени подложки за чаши бира и се свърши с детайли за оборудване на космически кораби. Имаше чудесен хотел за журналисти в Прага, друг луксозен в световноизвестния курорт Карлови Вари, няколко ресторанта в чешката столица... МОЖ не зависеше от рублите на Москва, а това бе залог и за друг вид независимост. Помня такъв случай: президентът на МОЖ, финландският професор Каарле Норденстренг, пристига за съвещание на Секретариата и за да ни убеди, че трябва да приемем някакво решение, подхвърля, че на път за Прага е бил в Москва и от там му казали... Колегата Мазен Хюсеини, палестинец, го сряза на часа: “Kaarle this time is over” – „Каарле това време отмина” /т.е. когато указанията са идвали от Москва/.
Бяхме 7 души секретари, петимата попаднали като мене по някакво стечение на обстоятелствата. Истински професионалисти бяха германецът Райер и палестинецът Мазен. Никак не са били глупави палестинците като са го насочили към тази специфична дейност. Преди да попадне в МОЖ Мазен е бил палестински представител в МСС, и в Световния съвет на мира, май и в СФДМ. Имаше точна преценка на кого за какво може да разчита, кой колко струва. Бяхме добри приятели и веднъж , подсмихвайки се ,ми сподели: ”На вас, българите, дай ви да се хвалите колко ракия можете да изпиете и колко жени сте изчукали”... Някой да опровергае?
Константин ИВАНОВ