nabore.bg

Не мога да си представя Свищов без красивия син Дунав... И тази ранна есен, неусетно измести топлите летни дни. Есента е красива и имам чувството, че художник е нарисувал на своето платно най-хубавите багри, най-прекрасните цветове на листата...Но преди всичко това обичам всяка вечер да седна край брега на тази величествена река, да усещам лекия полъх и влажния есенен мирис, отделящ се от бистрата вода. Лекият бриз, носещ се от течението, и тихият нежен полъх на есенния вятър гали замечтаното ми лице. Роден съм почти по средата на тази река, в рибарската лодка на баща ми, и 80 години не мога да се отделя от нея. Само който не е видял река Дунав, не може да почувства силата, която се влива в тялото, не може да усети и види красивата панорама на реката. Седейки замислен, Имах чувството, че в момента слушам носената от вълните, идваща от Виена, незабравима мелодия на Йохан Щраус ”По хубавия син Дунав”. За мен това  е приказка.

Стоях, мечтаех и гледах пътуващия по средата на реката огромен триетажен красив бял пътнически кораб, осветен с различни разноцветни светлини като гирлянди. Чувах как бумтенето на мощните му двигатели постепенно затихва и корабът отминава, загубва се далеч на хоризонта. Прекрасна, незабравима есенна нощ.

Капитан Константин ДИНКОВ (Льони), Свищов