nabore.bg

Българските жени сами се отказаха от женствеността си, казва актрисата и дъщеря на именития Григор Вачков

Актрисата Марта Вачкова не спира да ни изненадва. Освен, че е любимка от сцената, тя спечели сърцата на хиляди пред телевизионния екран заради образа на сестра Жекова в сериала „Откраднат живот”. Отскоро тя е един от участниците в телевизионното шоу „Като две капки вода”, и се изявява успешно като певица. Вачкова говори за последното си превъплъщение като Лея Иванова в предаването, за битката й да бъде нежна и вежлива в България, за стремежа й да се развива и за безценното й приятелството с актьора Владо Пенев.

- Марта, изпълнихте много нежно песен на Лея Иванова в „Като две капки вода”. Трудно ли е българката да е нежна в наши дни?
- На жените в този свят им е много трудно, не само на българката. Все пак има държави, в които животът е по-уреден, сигурен и спокоен. Няма значение дали си в България, Германия или в САЩ, женствеността или я носиш, или я възпитаваш в себе си. При всички случи е нужно да я култивираш. Но как да бъдеш женствена като крачиш в кишата с ботуши, подгизнали от вода, или докато носиш пазарските торби вкъщи, за да нахраниш семейството си?! В ежедневието, на работа, забързаната жена трудно може да изразява своята женственост. Но тя не е само високият ток, гримът, маниерът, а вътрешното усещане. Жената може да се чувства жена, независимо дали се грижи за детето или любимия си, или като моята героиня сестра Жекова е верен служител, другар и опора на своя шеф. Женствеността е нещо, от което жените сами се отказват днес, защото е по-удобно. По-лесно ни е да ходим с маратонки или с равни обувки, за да свършим повече работа и преодолеем повече километри. Сами се ограбваме в желанието да сме равни на мъжете. Ако мога да намеря партньор, който да издържа мен и детето ми, ще бъда много женствена. Но днес сме принудени да работим на сто места. В това забързано, тежко ежедневие, няма време и място за женственост. Щастлива съм, че в „Като две капки вода” успях да бъда женствена, докато пеех песента на Лея Иванова, защото в живота това не ми се случва.

- Възможно ли е човек да бъде възпитан и вежлив днес?

- Много е трудно да продължаваш да си възпитан, умерен, вежлив срещу грубостта, безпардонното отношение, обидите. Преди година участвах в предаването „Звездни стажанти” по Нова телевизия. Цялото ми желание беше да съм вежлива, но у нас на възпитанието и вежливостта казват лицемерие. Едвам издържам с груби, безпардонни и невъзпитани жени. Дали на опашката в магазина, в метрото или в службата, все някой ще те избута, ще се държи пренебрежително с теб. Ние българите сме нетолерантни. Тук жената е дискриминирана възрастово или заради различен външен вид – ако е по-пълна или по-слаба. Обект си на присмех и просташки обиди непрекъснато. И да продължаваш, въпреки това, да си вежлив, е трудно. Дори съм се чудела трябва ли да възпитаваме децата си да са културни и учтиви. Дали ще са устойчиви? Моята приятелка кинокритик Люси Дякова е женствена, интелигентна, възпитана. Тя се изолира и общува с малък кръг от хора, за да отстоява себе си и начина си на живот. Тъжно е, че ако си деликатен, е по-добре да си сам. Но, ако си обществена личност е изключително трудно да удържиш това поведение.

- Енергията, която блика от вас, дисциплина ли е или просто извира?

- От една страна това е нещо, което имаш в себе си. От друга страна е избор на присъствие. Не желая хората да ме виждат угрижена и измъчена. Случвало се е, да си изпусна нервите, но искам хората да ме виждат и да ме знаят като енергична и добронамерена. Не съм най-добрият човек на света, но се старая да бъда добра, и водя ежедневна битка със себе си да съм лъчезарна. Отглеждам този образ.

- Притеснявате ли се да пеете на сцена?
- Все повече се притеснявам да пея на живо, защото гласът ми не е така трениран, както преди години. По време на „Каналето” правихме турне поне веднъж в годината, пееше се само на живо. Сега не пея на сцена, само в компания и в колата с приятели. Покрай участието ми в „Като две капки вода”, се бях изплашила, че няма да мога да пея. Като влязох в студиото на Дони и репетирахме, се оказа, че съм се страхувала напразно. Пеенето е като карането на колело, не се забравя.

- Възпитавате ли в себе си стремеж да се развивате?

- Като седим вкъщи с дъщеря ми и гледам, че държи телефон в ръце, все я съветвам да го остави, и да чете нещо, да учи. Всеки миг има с какво ново да се обогати. Всеки момент, когато прочетеш нещо и го осмисляш, ти се учиш. Дори като гледам кино и видя, че нещо, което е изиграла актрисата или актьорът, ми харесва, го повтарям. Ако не го изиграе добре, го поправям. Дори, докато гледам, работя и се уча. Като чета и ми хареса нещо, се връщам и го прочитам на глас. Непрестанно трябва да се усъвършенстваме професионално и духовно, да се стараем да сме по-добри, отстъпчиви, толерантни. И аз беснея на кражбите на ромите, хващала съм ръката на джебчийка, която бърка в чантата ми, била съм гневна, и в същото време съм си казвала, че тя не знае друго. Нужно е да помислим колко време ние самите сме отделили за общуване с ромите. Имам много срещи с ромски деца в училища и представям документалния филм за „Ромкихот” в страната. Важно е да имаш своя принос в този процес на интеграция. Трябва да им покажем защо е добре да си изхвърлят боклуците на определени места, да не цапат, да ходят на училище.

- Гордеете ли се с дъщеря ви Рада, която е студентка в Художествената академия?

- Изключително се гордея с нея. Рада има изложби, международни конкурси и награди. Най-голямото ми постижение в живота е, че създадох, отгледах и възпитах това дете.

- Учила сте година в техникум по фотография. Обичате ли да снимате?

- Дъщеря ми се увлече по фотографията повече от мен, но това е нещо, което страшно харесвам. Допада ми да посещавам фотографски изложби. Следя как се развива този тип изкуство по света, защото го намирам за интересно.

- Когато си отиде баща ви Григор Вачков, промени ли се отношението ви към живота и смъртта? Мислите ли по-философски, че той е около вас, макар като енергия, че един ден ще се срещнете?

- Още преди да се разделим, съм разсъждавала така, защото иначе е много трудно човек да приеме загубите. Вярвам, че когато се разделят с нас близките ни и хората, които ни обичат, остават по някакъв начин около нас. Вярвам, че моят татко е бил около мен в много важни мигове. Той е като ангел хранител на нашата къща – на мама, на мен и дъщеря ми.

- В постановката „Рейс” играете роля, писана за Парцалев. Харесва ли ви?
- С огромна радост продължаваме да играем „Рейс” на Стратиев всеки месец в Сатиричния театър. Миналата година получихме награда за спектакъла на фестивал в Македония. Каня почитателите на театър, на 26-и март в Сатирата, където играем „Лъжци по неволя”, на 28-и сме в Бургас, а на 29-и в Казанлък. Имам и още една покана - в градинката пред Народния театър се откри изложба с фотографии, посветена на 85 години от рождението на баща ми Григор Вачков. Ще се радвам, ако повече хора я посетят.

-Коя ваша лична награда от изминалата година ви носи радост?

-Това е награда, която взех на фестивал за късометражно кино в Москва. Филмчето се казва „За какво служи хлябът” и може да се гледа в интернет.

- Какво ви дава приятелството през годините с Владо Пенев?

-Току-що говорих с него. Ние с Владо се смеем непрекъснато. Толкова ни е весело, хубаво. Много сме различни, но се допълваме. Той е причината толкова да ръзсъждавам над темата за тази пуста толерантност. Когато обичаш някой, го приемаш такъв, какъвто е. На това се научих от общуването си с него.  

-Липсва ли ви телевизията и мислите ли да направите предаване?
-Ежедневно не бих могла да се върна в този ритъм, но веднъж в седмицата бих се върнала с огромна радост.

- Имате ли желание или мечта, която искате да се сбъдне?
-Единственото, което искам, е радост в живота ми. Това пожелавам и на приятелите си – всичко, което правим, да ни носи радост.

Румяна СМИЛКОВА

Вестник „Златна възраст”