nabore.bg

Първият харесвал и руската частушка „Я девчонка боевая...”

Певицата Мария Петрова знае как да докосне сърцата на публиката. Дълбокият й алтов глас и емоцията, която влага във всяка дума, я прави различна. Примата на старата градска песен е спечелила много награди и медали от различни фестивали. Определена е за първа категория изпълнител от Министерството на културата. Мария Петрова е детска учителка, но след като се явява на фестивала „Златен кестен” и става на първо място, животът й се променя. Следват 7 издадени албума като 25 от записаните в тях песни са нейни авторски. А нейна емблема е песента „Червена роза”. Намираме омайната Мария Петрова в Ловеч, където живее. С трепет тя говори за родното село Торос, магията на музиката, отговорността й пред публиката, споделя лични моменти за нелеката си съдба и с радост разказва за внука си Григор.

- Г-жо Петрова, кога се появи страстта ви към старата градска песен?

- В нашия дом и родното ми село Торос винаги са се пели стари градски песни. Мама имаше частно ателие, вечер при шивачките идваха на седянка техните любими момчета и се пееха стари градски песни. Първата, която съзнателно запях беше „Не чакай ти, душа любима, при тебе да се върна пак”. Научих я от моята стринка – много интересна жена и аристократка по поведение и произход, доколкото времето го позволяваше. Тя имаше дълбок, прочувствен алт. С нея изпълнявахме тази песен на два гласа, след което тя запяваше „Гурбетчия”. И до днес не съм чувала друг да я представя така вълнуващо. Със стринка пеехме и „Пред камината”, с която по-късно се представих на фестивала „Златен кестен”. Минах и през школата на българските народни песни, пях испански, турски, руски, но старата градска песен ме завладя. Тя ме направи популярна, ще й бъда благодарна до края на дните си, тя е моята голяма любов, както и децата ми. Не се сещам за друг жанр, изпълнен с толкова сантимент, с толкова чувство -  отразява времето, в което живеем, начина по който чувстваме и най-вече любовта.

- Какво беше детството ви в село Торос?

-Израснах в голям дом между забележителни жени - майка, стринка, баба, имаше и забележителни мъже. Домът ни беше голям, а семейството - заможно. Със сестра ми често си говорим, че имахме невероятно детство. В началото танцувах, а по-късно започнах да пея. На 4 години за първи път излязох на сцена и взривих публиката с ръченица. Като се научих да чета ми попадна книга за американската танцьорка Айседора Дънкан, която четях и препрочитах. Исках да бъда като нея и на всички празници излизах на сцената и започвах да танцувам. Когато станах 3-4 клас започнах да пея. Диригентите никога не са ми позволявали да пея в хор, защото гласът ми се откроява, и повече преча. Така че седя и чакам да си изпея солото.

Село Торос е много специално за мен. Там два пъти снимаха филми от Студио игрални филми. Селото беше модерно - имаше баня, фурна, първи в района с построен дансинг. Първата ми авторска песен „Роден край” е посветена именно на село Торос.

-Кога ви споходи любовта?

-Съпругът ми беше невероятен, много красив мъж. Когато ходехме на балове той винаги ставаше „Мистър бал”. Нямаше конкуренция. Но в стечение на обстоятелствата заболя от тежък диабет, от който страда 40 години и стигна до трагичен край. Той беше моя съдба и мой кръст, и бях длъжна да съм до него. Добре премина моят живот. Станах детска учителка. Като самодейка имам много изяви на сцени, пяла съм пред препълнени и скандиращи името ми зали в Москва, имам 4 медала за руски песни, станах почетен приятел на Истанбул… В чужбина ходех често, но където и да пътувах, пеех „Пред камината“. А на гостите в България изпълнявах „Не чакай, ти душа любима“.

-Цените ли приятелството си с цар Симеон?

-Кореспондираме си с Негово Величество по празници вече 23 години. Не съм любимата певица на царя, както се пише, но ще се радвам ако съм една от тези, които той слуша с удоволствие. Благодаря за неговата оценка. За Нова година също получих картичка от него и доня Маргарита. Това за мен е чест и привилегия.

-Как танцуваше Тодор Живков и коя ваша песен харесваше?

-Веднъж ме покани на танц, беше притеснен, извини се, че може да ме настъпи, защото не танцува добре. Попита ме къде съм се научила да пея руски песни и ми зададе въпрос дали имам нужда от нещо. Благодарих му и казах, че нямам нужда. А тогава с мъжа ми живеехме в тъмен апартамент без тераса, а аз готвех в коридора. Бяхме две семейства, и с възрастни хора. Нямаше място за коша на сина ми, но не си позволих да кажа, че имам нужда от апартамент. Мъжът ми преживя тези неща лошо и се разболя…

Тодор Живков много харесваше руската песен „Я девчонка боевая”. Той аплодираше и българската народна песен „Тодоро ле, либе ле, казанлъшка ябълко”.

-Казвате ли си нещо специално преди да излезете на сцена?

-Когато излизам на сцена, чувам само и единствено сърцето си. То казва: „Не викай, за да те чуят”. Винаги съм обичала нетрадиционните неща и затова искам концертите ми да протичат по този начин. Между песните цитирам няколко стиха на любими поети от световната любовна лирика, за да се получи магия. Обичам да цитирам Пърси Биш Шели, Шекспир. Не подминавам нашите класици Вазов, Яворов, Димчо Дебелянов, Дамян Дамянав. Не използвам само любовната лирика, а включвам и мъдрости. Например казвам: „Дали любовните страдания на скалите и те не издържали. Тогава ги дали на хората”, започвам „Заспали чувства” и цялата зала започва да пее с мен. Не се старая да демонстрирам гласови способности. Важно е да пееш с духа, със сърцето си.

-Защо не сте пяла 15 г.?

- Разсърдих се за нещо, постъпих по детски, завърших 13 средно смесено училище в София, стегнах си куфарите и се прибрах, ожених се, родих децата си, бях детска учителка и пеех в банята 15 години. Мои познати ми казваха, че закъснявали за работа, защото спирали на улицата да ме чуят като пея. Когато децата ми поотраснаха и бях на 35 г. не издържах, отидох на прослушване, комисията бе впечатлена от моите възможности и 10 дни след това отлетях за Москва, оттам за Турция, Германия…

-Обличате се екстравагантно, кой е любимият ви цвят? 

- Като дете обичах зеленото, защото очите ми са пъстри, когато бях в разцвета си харесвах черното, което освежавах с леко бижу. Сега ми допадат всички нюанси на теменуженото. Имам голяма слабост към бижутата.

-Помага ли ви Богородица, на която се молите?
- След явяването ми на фестивала „Златен кестен” мисля че Бог ме срещна с моите продуценти Митко и Мария Димитрови и вече 22 години съм в музикална компания „Пайнер”. Митко Димитров харесва този жанр и ме оценява по достойнство. Ако това не беше станало, след промяната сигурно щях да продължа да си пея в банята. Спокойна съм, че отиването ми от този свят ще е една малка смърт, защото след мен ще останат моите песни. Годините не ме смущават, защото остаряването е привилегия, отказана на мнозина. Благодаря за всеки ден на този свят, който за мен е дар Божий. 

-Гордеете ли се с внука си Григор, който е художник?

- Гордея се с дъщеря си и сина си, както и с внука си Григор (26 г.). Когато той беше на 6 години имаше награди от много наши и международни конкурси за рисунки. С помощта на тогавашния министър на културата Иван Богданов той направи самостоятелна изложба в фоайето на Министерството на културата. Но тъй като във вестник излезе статия, в която го изписаха грешно Григор Димитров, вместо Григор Петров Георгиев, и той спря да рисува. А когато завърши с отличие езикова гимназия изненадващо заяви, че ще се занимава с рисуване и го прави и днес.

- Имате ли желание или мечта, която искате да ви се сбъдне?

- Моето желание е да излезе втори албум с най-добрите ми песни, които съм изпяла и да има същият успех като първия „Златните шлагери”. В него бих искала да включа мои авторски песни, които напоследък записах и имам основание да се гордея, както и други, които трябва да бъдат преиздадени.

Интервю на Румяна СМИЛКОВА