nabore.bg

Налага се да си направите изследване. Отивате в онова ДКЦ, където винаги ходите, там е и личният ви лекар. Готово. Но като гръм от ясно небе един от резултатите е тревожен. И тръгвате по пътеката на една огромна тревога, съветвате се със съответни специлисти. Добре, че има специалисти, които разсъждават, съпоставят много резултати и настояват за второ изседване на този един резултат. Той е нормален. Но цялото семейство вече е минало през предполагаемите диагнози, те са страшни, те очертават съвсем друго бъдеще за едно дете. Можете да си представите състоянието на родителите. На детето в тези няколко дни.

И какво се оказва?

Тъй като това изследване е специализирано, го изпращат в друга лаборатория. Но родителите не знаят това. Те имат доверие на хората, при които досега са правили изследвания. После, когато узнаят коя е въпросната лаборатория, ще чуят и още недобри отзиви за нея. Но грешката вече е направила своя психичен удар. Ще трябва време, за да отзвучи. И кой може да каже колко дълго продъжава това вътрешно напрежение?

Убедена съм, че мнозина са подложени на всякакви „малки грешки“. И че те са нарушавали ритъма на горе-долу спокойното всекидневие. Водили са ни до стрес и сълзи. Наскоро намерих в пощенската си кутия малка бележка от Топлофикация, която ме осведомяваше за посещение у дома и ме канеше да се обадя на номер едикой си. Реших да не отлагам, спокойна, защото знам, че нямам дълг. Но един мил женски глас отсреща ме подлуди: имате да плащате около 1000 лева за 2005 година. Възразявам. Но, обяснява ми се, вие сте били тогава обединени с апартамент 1. Никога, казвам, все още полуспокойна, не съм била заедно с друг апартамент, толкова години сме си все в този, сами и отделно.

Тя държи на своето, аз – на моето.

И ме праща някъде да си правя справки. Тук аз, както можете да предположите, избухвам в рамките на полудобрия тон, затварям и се насочвам към задачата да успокоя по някакъв начин пулса си. Трябват ми няколко часа, за да се съвзема, после започвам да размишлявам и с участието на близките ми се опитваме да повикаме на помош логиката. Сещаме се за един весел мошеник, който успяваше да се мести от апартамент на апартамент, беше и в този номер 1, но отдавна запраши в чужбина. Пак звъня на дамата, извинявам се за избухването, но пак моля да уточним. И се оказва, че на моя абонатен номер не му тежат никакви сметки. Но сърцето ми все още подскача. Отде да им ги вземе човек тия пари? И защо едва сега се сещат за онази сума, сега след 12 години? Както и да е. Но че мен ме отмина злото, не значи, че съседите, чийто апартамент е свързан с въпросния 1, ще се разминат без тичане. Макар че отскоро са в този апартамент, ще им тропосат чуждите сметки...

При мен и при други подобни грешки качват кръвто, разблъскват пулс, но преди веме един познат така умря: отвори пощенската си кутия, видя дълг, изпратен му от всемогъщата Топлофикация –

направи инфаркт и си отиде.

Жена му после оспорва тая сума и успя. Но човекът си отиде. От едната грешка.

Какво да говорим? Все повече около нас почвата е нестабилна, все повече социалното земетресение ни руши, руши имотите ни, душите ни...Все повече ни настига нехайството и безотговорността. Май все повече са безразличните, работещите ей така, ден да мине, друг да дойде. Така се умножава производството на малките грешки. Които, уви, могат и да убиват.

Юлия ПИСКУЛИЙСКА