nabore.bg

Издание в старопрестолния град от 1960 г. пише за всичко - от бръснарниците до репортоара на театъра и оперетата

Корицата, бижутерски изпипана от Петър Борсуков

Корицата й е пред вас. Ще изпиша още веднъж заглавието -- "От понеделник до неделя във В. Търново". А на титулната страница -- Седмичен информационен справочник, издание на Дружеството на журналистите във В. Търново, книжка 1,  от 1 до 7 януари 1962 г. Материалите за изданието трябвало да се пращат в редакцията на вестник "Борба", цената на отделна книжка била 1 лев -- в стари пари, в нови -- 10 стотинки. (Тъкмо по онова време е направена обмяна на лева в съотношение 10 към 1 ). А видяла бял свят книжицата в местната Държавна печатница "Димитър Найденов".

Да обърнем разказа с хастара навън. И да ви запозная още в началото със съдържанието, което инак е в края. То изглежда така, "глава по глава" -- Към читателя; Радиозаводът;         Майстор Колю Фичето; Седмичен календар; Театър; Забави; Кино;  Музеи и изложби; Туризъм и спорт; Новини от търговията; Работно време и дежурства в магазините и другите заведения; Разписания на самолети, влакове и автобуси; Забавна страница и конкурси; Важни телефонни постове. Общо 32 страници. 11 и половина на 15 и половина сантиметра -- джобен формат...

Какво ли няма в книжката? Описва тя как живеели търновци преди повече от шестдесет години. Как пътували всеки ден и в града, и извън него? Какво можели да намерят по магазините? Къде другаде си харчели парите?  Какво и къде спортували? Как се веселяли? Къде и от кого можели да получат помощ при беда...Все неща, за които все по-малко хора могат да ви разкажат, ако у вас трепти  желание да си представите един свят, какъвто  няма да се повтори.

Да реставрираме картината с помощта на справочника. Било зима -- първите дни на Новата 1962-ра. Празници -- един подир друг: Васильовден, Йордановден, Ивановден... За всички. И все пак -- специална  покана за новогодишен младежки бал в салона на Дома на народната армия (сега -- Военен клуб).  Начало -- 19 часа. Богата викторина, свирел джаз-съставът "Мелодия"... Два дни по-късно в Пионерския дом  на Царевец (красивата стара Туристическа хижа "Трапезица") за децата -- куклен театър, вълшебни приказки и богата игротека. А точно преди Йордановден -- ски-поход до Преображенския манастир...

Снимка от оперетъчна постановка в града

Възрастни и млади можели да идат и на кино. По онова време в града работят два киносалона -- редът на прожекциите в "Девети септември" (прежното "Модерен театър") бил -- 13.30, 15.30, 18 и 20 часа. А в "Искра" -- всеки ден от 15.30 и 20 имало срещи с Фернандел, с филма му "Дон Жуан".

И в "Девети септември", и в "Искра" прожектирали и научно-популярни, и детски филми.

- - -

В театъра представяли постановката "Моника" , в оперетата -- "Българи от старо време", режисирана от Недялко Ковачев. Оперетата още в самото начало на годината тръгвала да радва зрителите и извън Търново. Ден след ден -- в Елена, Дебелец, Килифарево, Сухиндол, Димча.

В редичката на музейните кътове един до друг стоят Печатницата на в. Работник",  Дом "Петко Рачов Славейков", Окръжният народен музей, Първа социалистическа сбирка -- само за групови посещения обаче и по предварителна заявка. На хълма Царевец имало дежурен, който посрещал желаещите да разгледат старините, а в залата на ул. "Раковски" № 1 били наредени експонатите на Окръжната противопожарна изложба...Загадъчна е тази изява, но няма кой да ни разкаже повечко за нея.

- - -

Да идем до магазините. Млекопунктове (изглежда така са наричали по онова време млекарниците ) имало, например, на ул. "Зеленка", на Кооперативния пазар, в нявгашния квартал "Васил Коларов" на Варуша. А хлебарниците -- не знам защо -- изписвали "хлебопунктове"...

Голямо било разнообразието на предлаганите платове -- хасе, бархет, черен сатен, вносни басми, шевиот, дубле, габардин, готови костюми тип "Дубле"...Предлагали жакардови килими, народни одеала (съжалявам, но не мога да обясня какво са представлявали), половинтаблени легла (още една търговска загадка), акордеони "Велтмайстер", мъжки и дамски обуща с гьон, найлонови чорапи за мъже и жени. По витрините на Търново вече се появявали и първите вносни телевизори. А от градския Радиозавод излизали още и още радиоприемници "Комсомолец", портативни радиоапарати "Турист", в асортимента може да се видят и "Чайка I",  "Чайка II", "Маестро".

- - -

Всички бръснарски и фризьорски салони работели делник от пет сутринта -- още по тъмно! -- до 20.30 часа. В неприсъствени дни дежурела бръснарница № 1 -- на някогашната ул. "Георги Димитров"  № 4-- сега "Независимост". От 6 до 12.

Като сме на тема "Хигиена", Градската баня отваряла врати всеки редови ден от 6 до 21.30, но билети "се издавали" до 20.30... Предпразник, в неделя и навръх празник работното време било: 6 -- 19.30. И "издавали билети" до 18.30.

Обществената пералня към банята била на разположение -- без неделя и в празнични дни -- от 7 до 18.00 часа.

- - -

Скъпите ресторанти -- "Москва", например, работели в събота и неделя до полунощ; всички гостилници -- от 6 до 22.00;  закусвалните -- от 6 до 21; пивниците -- от 10 до 14 и привечер от 17 до 21, а сладкарниците -- от 5 до 21. Кой ли е отивал да им прави сефтето с боза и пасти в този час? Но работното време си е работно време!

- - -

Какво можело да се купи в книжарниците? В края на 1961-ва в Търново били получени "Българско езикознание", "Българо-турски речник", "Спуснете завесата" от Павел Спасов, "Записки на космонавта" от Юрий Гагарин,  "Стихове за чавдарчета" на Леда Милева, "Школа за акордеон" от Христо Радоев, "Етерично-маслени и медицински култури" на директора на Института по тези култури в Казанлък -- В. Стайнов...

- - -

В града работели Хотел № 1 (тая чиновническа номерация, както и при аптеките, била същинска напаст, маносвала и магазините, и хлебарниците ), "Балкантурист", "България", "Шипка", "Янтра" (той се намирал в началото на старата улица "Офицерска", днес: "Хаджи Димитър" ).

- - -

Няколко думи и за забравени вече градски забележителности. В местността "Зеленка" се намирал ски-заслон, построен още през 1946-та, но после запуснат. Възстановили го, подмладили го и оформили дълга и удобна ски-писта. Който нямал ски -- предоставяли му безплатно. Сервирали там горещ чай "при минимално заплащане". Елегантен израз!

Волейбол и баскетбол се играело и зиме в закритата спортна зала на Окръжния съвет на БСФС. А кънки можело да се покарат  на заледената площадка на спортния комплекс "Юнак".

- - -

Но без транспорт -- до къде? До никъде. Справочникът информира за разписанието на градските автобуси на т.нар. ДАП (Държавно автомобилно преприятие). Отивали и до ДМЗ (Държавния машиностроителен завод) "Червена звезда" -- Дебелец, до Арбанаси, до ДЗС (Държавно земеделско стопанство)" "Хмела",  до Месокомбината, до МТС (Машино-тракторна станция), до Гара Трапезица, Гара Търново, до квартал "Трудов фронт"... Извън Търново пътували автобуси до Елена, Павликени, Свищов, Нова Загора, София. Старата Пътническа агенция -- предшественица на автогарите,  бе на площадчето под Летния театър. Помня я.

В градското жп бюро продавали и абонаментни карти, и обиколни и групови билети, и комбинирани -- за пътуване с влак, и с автомобил.

Все по-популярни ставали услугите на ТАБСО -- наследен по-късно от "Балкан". Самолетите кацали и излитали от аеродрума в Горна Оряховица. Пак там кацали и идващите от Варна, от Бургас , за да вземат пътници за София. Колата на "ТАБСО" от Търново поемала с пасажерите час преди предстоящ полет. В неделя и в празник самолети обаче не летяли! Бюрото за билети се помещавало на площад "Велчова завера" № 1. Там приемали и безплатен багаж до 10 килограма. А самолетни колети (съществували и такава услуга) -- само в бюрото в Горна Оряховица.

Още два щриха, за които не може да не намеря място. В града се разчитало на една нощна аптека -- Аптека №1,  и на две бензиностанции: № 1 (с почивен ден -- сряда) и № 2 -- на Селвиевското шосе. Втората работела непрестанно.

- - -

Сред номерата на важните телефонни постове фигурират няколко изписани по интересен начин -- "За пожар", "Поликлиниката -- кабинети", Банята -- каса...

За далите верни отговори в конкурсите се давали три награди -- чрез жребий.

х х х

Да припомня -- годината е 1962-ра. Тогава главен редактор на вестник "Борба" е слабичкият на килограми, но с тежък и бухлат мустак Христо Консулов, а заместник-главен -- Иван Колев.  Справочника спретнали двамина --  Илия Манев и  Петър Борсуков. Почти връстници, мъже в силата си. Нищо не им се опирало. И сетне -- след като през 1966-та главен редактор става Иван Колев, много години работят заедно все в "Борба" и си остават верни приятели.

Шрифтът на книгата, която направили, е умело подбран, четивен, основният се редува и с получер, наблягайки така и зримо върху най-същностното. Има въздух между редовете, много нови редове и не е проблем и за най-възрастните погледът им да преброжда леко  страничките.

Петър Борсуков направил удивително сполучливата корица с къщите, извили грациозно снаги и поглед към водите на Янтра; с буквите в заглавието, приличащи на мечове, на нежни капки и на пламък; пак негови са не едно и две рисувани заглавия; празнично измайсторил засмени Дядо Мразовци, звездички, елхови клонки, дъхащи на лес и смола; имало и снимки от театрални постановки, и естетически безукорно оформени рекламни карета, а текстовете завършвали с фини графични винетки...

Илия Манев пък показва как и суховатата информация може да се поднесе майсторски. Текстовете са кратки, стегнати. Но с разговорни поанти на отделните глави, да го речем на български -- завършеци. Съвсем не всеки умее да пише така.

Може да спра и тук, но си струва да изрека и с букви, че книжицата е голямо богатство. Тя  продължава стореното от търновския журналист Александър Ст. Пенчев с неговия "Джебен пътеводител-адресник", отпечатан през  1924 година от "Ст. Фъртунов & син". И на големия Пътеводител за града и околностите му от още по-далечната 1907-ма.

А така изглежда една от страниците...

Тя свидетелства и за живота в града; разхожда ни из места, променили наименованията си; учи ни да свикваме и с някои особености на изказа -- "билети се издават", движат се "пътнишки влакове"; рисува Търново като град на ранобудници, пазещ спокойствието си вечер от шумотевиците на пиянски викове и гръмогласна музика, на добродетели, които времето превръща в спомен. Виждаме как биват налагани -- като данък на времето и на политическата коннюктура, и езикови щампи. Бидейки безлични като всяка недомислица, те обаче не живели дълго. Справочникът  доказва, че писаното слово възкресява и прави безсмъртно дори всекидневието. А то винаги е пъстролико и носи какви ли не изненади. 

... ДИП (Държавното индустриално предприятие) "Васил Мавриков" поздравило, честитило  Новата 1962-ра година на работниците си на страничките на справочника.

Дважди, трижди по-честито е Търново, че е имало оправни журналисти, прозорливи, мислещи, гледащи и виждащи напред във времето. Кога ли? Ами и повече от век назад във времето. Ала и през 1962-ра! Колко са търкулналите се оттогава  лета -- оставям сами да преброите.

Иван ТОДОРОВ