nabore.bg

Лични драми

Назад в миналото: Малък спомен за баща ми

Баща ми Васил и двамата му другари Слави и Величко са живяли на една улица. Слави и Величко са братовчеди, още от малки се познавали и играели заедно, заедно ходели на училище, служили войници, ергенували и се оженили. До края на живота си останаха близки.

Заедно са били в лудориите, наедно нощно време пасели конете. Когато са били 14-15 годишни чули, че Цанко Бакалов Церковски търси чираци. Село Бяла Черква е близо до Бяла река – родното село на Церковски. Сговарят се да отидат чираци. На тримата родители са били заможни хора. Скрито се подготвят, приготвят си дрехи в една торбичка и през гората тръгват за Бяла Черква. Намират къщата на Цанко Церковски и поискали да работят при него като казват, че са сираци. Той ги съжалява, приел ги и им дал стая. Церковски имал много земя и като агроном имал прекрасна градина. Васил, Слави и Величко добре се справяли с работата. На село се видели в чудо, защото не знаели нищо за тях и много се разтревожили, търсили ги в река Росица и къде ли не. Церковски разбрал откъде са и се обадил на кмета на селото, че момчетата са при него. Дядо ми си взел бастуна, тръгнал през гората и право в Бяла Черква. Бащите на Слави и Величко не тръгнали, защото те имали по още два сина, а баща ми бил сам и имал сестри. Момчетата били на работа и дядо ги чакал. Искал да ги набие с бастуна, но Церковски не дал. Той бил много доволен и платил добре. Тръгнали си по живо по здраво. Оттогава баща ми заобичал Цанко Церковски, записал се в земеделската партия и до края на живота си остана земеделец.

Когато бях малка имаше юбилей за Церковски. Баща ми накара майка да изпече една пещ козунаци и с каруцата тръгнахме за Бяла Черква за тържеството. Имаше много хора – честваха годишнина от рождението му. На гроба му се стекоха много хора, участваха много земеделски дейци от София, които държаха реч. Там беше и съпругата на Церковски. Баща ми отиде при нея и каза: „Благодаря ти бабо Цанювице” и раздаде по парче козунак на всички хора.

Баща ми закупи всички книги на Церковски и често ги четеше. Радваше се, че е срещал такъв човек. Приятелството им продължи до края на живота им.

Величко се ожени за братовчедката на баща ми леля Неда. На бате Слави му взеха къщата, за да направят път и той се премести в Павликени, но щом си дойдеше на село първо се срещаше с тях. Когато баща ми и бате Величко отиваха в Павликени, отиваха при него. Приятели бяхме и ние и децата им. С голямо удоволствие направих една голяма услуга на внука на бате Слави. Знаех, че баща ми ще се радва от отвъдното. Няма ги вече, но ние живите помним това приятелство!

 

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра