Хората говорят
- search
- Всички
Кръвосмешение: Майстора – баща на сестрина рожба?
Семейни трагедии съпътстват целия живот на големия живописец
Тъжна драма се разиграла с великия ни художник Владимир Димитров–Майстора, създал незабравима галерия от талантливи, колоритни платна и типажи, но в личния си живот сякаш бил прокълнат от боговете... И, той, както и сестра му Йордана, с която израснали много близки, били чудаци. Когато Владимир завършва Художествената академия като пълен отличник и му предлагат специализация в Европа, той... отказва! За назидание го изпращат в Свищов, където преподава в Търговската гимназия краснопис и физкултура. След 2-годишна специализация в Стопанско училище в Париж и след завръщането си от Франция, сестра му отказва да стане шеф на дворцовата шивалня, така че и нея я наказват в Свищов, където е и брат й. Недоимъкът обаче ги връща
при родната им баба,
която настоява Йордана да се омъжи за бивш ухажор, макар че братът не го харесва. Вече семейна, майка на две деца, Йордана с ужас разбира, че съпругът й е шизофреник, а и лекари й подсказват, че не бива да има трето дете. Дали от съжаление към мъката на сестра си или от необясним и мътен порив на кръвта, но братът я склонява... да си имат свое дете, за да бъде то напълно здраво и редовно. А когато то се ражда, той я убеждава да се разведе с шизофреника и заедно с трите деца да се скрият в Италия, но планът пропада.
Бащата-шизофреник зачезва в чужбина и вероятно тогава се разиграва семейната драма, превърнала се сякаш в антична трагедия. Но през 1923-а той се завръща, като му става ясно, че Емилия /третото дете/ няма как да е негова рожба.
Дали съвестта измъчва брата
заради кръвосмешението, но след много години той се разболява от рак и умира в невероятни мъки! Съзнавайки, че издайнически прилича на вуйчо си-баща, Емилия прибягва до пластична операция, за да прикрие типичния му нос и семейния срам. По-късно тя се омъжва за студент по медицина, с когато заминава за Виена, за да завърши той образованието си.
Там Емилия забременява. И за да е пълна трагедията, сякаш писана от съвременен Есхил или Софокъл, съпругът тайно отравя нероденото, след което
лекарите едва спасяват майката,
махайки плода от утробата й.
След смъртта на Майстора десетки роднини и приятели като колорадски бръмбари нападат огромното му живописно наследство. Самият той подарява на Кюстендил свои платна за над 10 млн. лева, но и родата не си поплюва: братовчед с пет дъщери, едва свързващ двата края, отмъква и продава цяло руло с картини. Последва го и Емилия, която продава 141 платна, за да си закупи жилище след като се задомява. През 1962 г. майката Йордана
също изтъргува 63 картини
за музея в Кюстендил, а получените пари разделя преди смъртта си с трите си деца – Коста, Надя и греховната Емилия.
Като капак висши партийни сановници присвояват 3 от най-ценните платна на великия майстор, без по-късно да заплатят за тях...
Въпреки че един от най-великите живописци на България бива разграбен и протъргуван на безценица от свои и чужди, завещанието му било категорично: нито една негова творба да не напусне пределите на родината! Така той остава завинаги в българската духовност, независимо от тежката лична драма и незаслужената “прокоба на боговете”!
Георги КАРДАНОВ
Племенницата на художника (рисунка на Майстора)
Портрет на майката на художника от 1920 г.
Портрет на Владимир Димитров – Майстора (рисунка на Борис Георгиев).
Автопортрет на Владимир Димитров-Мастора
Живописецът като студент
Николай Лилиев, Радославов и Владимир Димитров-Майстора като учители в Свищовската търговска гимназия, 1915 г.