nabore.bg

От явор и смърч стават най-добрите инструменти, казва лютиерът Андриан Андреев

Дядо му е бил занаятчия – коларо-железар, привел е каруци, може би от него 50 годишният лютиер Андриан Андреев е наследил ищах към занаята. Завършва Художественото училище в Трявна. Възпитаник на известната тревненска резбарска школа. „Там имах щастието да се срещна с истинското изкуство. Там се „сродих” с дървото, усетих неговата пластика, форма, цвят“, казва Андреев, който е член на Сдружението на майсторите лютиери.

В Казанлък традицията се предава

 и до днес. Това продължава вече повече от 90 години. Днес Казанлък е единственият град в България и на Балканите, в който лютиерството се развива възходящо. Има над двайсет ателиета за производство на струнни музикални инструменти.

„Веднъж докоснал се до лютиерството, разбрах, че за мен освен занаята е важно да науча повече и за изкуството, тънкостите на създаването на инструмента, как да му вдъхна живот“, споделя още Андриан. Така през 1991 година заминава за град Кремона, Италия, за да специализира. За него голямото усещане за лютиерството е

да се докосне до италианския гений,

останал във времето вече 500 години. В Кремона живее и учи пет години. Има голямо желание за работа, но няма пари, нямало кой да го издържа, затова, докато учи, рабои в ателиетата на големи майстори. Беше интересно да научавам тайните на италианците, много от нещата майсторите разказват, до други стигаш сам с натрупването на опит и практика. Тогава разбрах, че не е сложно да изработиш инструмента, сложното е всичко да се случи заедно, да усетиш душата му, да докоснеш това, което е вътре. Тогава занаятът се превръща в изкуство, споделя Андреев. След дълги години работа започва да

познава звука, без да вижда цигулката

 Ето това е тайната на душата на цигулката, възкликва майсторът. Връзката между него и инструмента продължава и след като цигулката излезе от ателието. Казва, че тайната не е в лака или извивките на дървото, тайната е в това да накараш инструмента да ти разказва. През 1996 година майсторът се прибира от Италия и прави собствено ателие в Казанлък.

Изработва по 7-8 инструмента на година

контактува с клиенти от цял свят, пътува често до Италия, но остава в родния си град, за да продължи традицията, започната от майстор Димитър Георгиев.

За изработването на цигулки се използват главно явор и смърч, защото по думите му, те са звучни дървета, имат добри акустични качества. Целият инструмент се изработва само от дърво, грифът се прави от явор, за гарнитурите се използват абанос, чимшир. Хубаво е да няма пластмасови или метални части, това също оказва влияние върху звука.  Лакът се нанася повече от 30 пъти със специална четка. Всички процеси са навързани и не можеш да правиш компромиси. Дървото, което използвам,

трябва да съхне поне пет години,

в момента работя с материал на десет, двайсет години, доставен от Родопите, Стара планина, Рила, от италианските Алпи, разкрива част от секретите си майсторът.

Преди време Андриан показва и друг майсторлък - по международен проект възстановява легендарната Орфеева лира. На базата на проучвания, събиране на информация, издирване на фрески и легенди след шест месеца създава инструмент като този, на който е свирил Орфей - той е с коруба на костенурка, с опъната ярешка кожа и кожени струни. 

Драгомира ИВАНОВА