Лични драми
- search
- Всички
Майчини трепети: Бeзценен подарък за моя юбилей – петото ми дете!
Работя в сладкарски цех. Украсяването на тортите е моята страст. Там отдавам цялото си творческо умение с шоколада и захарта да създавам почти кулинарни шедьоври. От години си имаме постоянни клиенти, които поръчват за своите празници торти украсени специално от мен. И нито една не се повтаря. Всяка е различна, коя от коя по-интересна и красива. Годините минаваха, родих четири сина. С мъжа ми си искахме децата, затова с много обич и грижи си ги отгледахме. Наближаваше моята 40-годишнина, отдалече си приказвахме у дома как всички да отпразнуваме юбилеят на мама, т.е. моя.
Един ден усетих,
че нещо в мен не е наред.
Бях с нередовен цикъл поначало и не обърнах навреме внимание, че се случва нещо различно в мен. Болки, страхове, дали не е най-лошата болест! Тръгнах по лекари. Някои се произнесоха за тумор в матката. Какви ли не лекари обиколих. Веднъж попаднах на вече възрастна медицинска сестра, която ме попита: - А, на гинеколог отиде ли? Веднага отидох на видеозон. Какво бе изумлението ми, когато ми казаха, че съм бременна в петия месец.
Такава изненада!
Родила съм четири деца, а не можах да различа поредната си бременност! Тъй като бях вече в петия месец от бременността у дома след оживено разискване, всички единодушно решиха, че трябва да родя бебето. Всеки въодушевено заяви и обеща, че ще помага в отглеждането му. Моят юбилеен 40-ти рожден ден бе забравен. Родена съм през септември, в деня на Вяра, Надежда, Любов и София – 17 септември. Очакваше се да родя в края на септември, но бебето реши да ме изненада. Родих момиченце на моя 40-ти рожден ден! За цялото ми семейство това бе изключителен празник! После у дома ни посрещнаха мен – Вяра, и дъщеря ми Любов, нашето изтърсаче, родено и отгледано с много любов от нас, родителите,
и от четирите й братя.
Като в приказките те и до днес се грижат много и треперят над нея. А, тя самата, е истинска чаровница. Мъничка, крехка, слаба, но винаги усмихната с излъчващи сияйни лъчи, сини очи!
Да ни е жива и здрава! В онзи юбилеен за мен ден получих най-безценния си подарък от съдбата. От този ден до днес вече 16 години правя по две торти – една за дъщеря ми и една за мен. Влагам в тяхното приготвяне цялото си старание, усет за красота, обич и много любов за всички в семейството ни!
Дора НИКОЛОВА, София