nabore.bg

Разказ

Баба Неделя стоеше пред белия лист. Не знаше как да започне писмото до сина в Германия. Все се канеше да пише, но работа колкото искаш. Този път беше решила. Да напише за мъката, която сковаваше сърцето ѝ. За неизплаканите сълзи по онова хубаво, умно и трудолюбиво момче, което беше нейния син. Беше гордост за майка си. Завърши образованието си. Домът им светла, когато снахата прекрачи прага им. А после дойде и внучката, която кръстиха на нея. Неможеше да повярва, че е забравил всичко  и го е оставил в миналото. Не,  ще пише, та дано смекчи сърцето му, изстинало за дом и семейство.

            Да ще пише за всичко направо.

            „Сине, две години не си се връщал, сине! Прилъга те пустата Германия, отрови ти душата! И майка забрави, и жена, и дете...

            Да ти разкажа за дома. Земята се е спекла – голяма жега и нито капка дъжд. Кладенецът почти пресъхна. Доматите приведени, пиперът няма да роди – не стига водата. Ще трябва да купувам всичко за зимнина - лютеница, туршии. Докато прекопая лозето и го напръскам, кръст не ми остана. Е, не съм предишната. Уж тодините не са толскова много, а само да ме видиш – сбабичосала съм се. И колената ме въртят – едвам стоя права пред печката. Но не мога да охна.

            Вчера взех пенсията. Боже, Боже, за ден ли да я харчиш или в рамка да я сложиш. Няма да стигне само за ярма на прасето... Тази година взех едно, нали все чакам да се върнеш. Всичките надбавки, за които толкова говорят, почти нищо не оправят. Повишаването на цените всичко предварително изяжда. За съжаление, това е България днес.          

Сине, ще ти река право в очите, знам защо стоиш в Германия! Взела ти е акъла някаква пачавра, дето била на моите години. Четиримата ти приятели се прибраха миналата седмица, а ти пак остана. Мислех си, че пари събираш за по-голяма къща. Нямах повече пари за гарсониерата в града. Толкова можах, толкова ти дадох. Реши с подаръци да ни замажеш очите. Но те вече никого не  радват. Явно има за кого да  харчиш парите си.

 Не съм толкова проста, и аз разбирам някои неща. Но защо, сине, ти се подлъга. С какво толкова те държи, тази курветина, какви номера ти върти. Но знай само едно, сине. Животът не е само в кревата. Остави жена и дети, дойде си само три пъти в началото и никакъв повече не се вясна Жена ти всеки ден пътува да ходи на работа. Претрепва се, но дума не обелва. Затваря се в къщи – ни с женените женена, ни с разведените разведена. Не трябва да ти го казвам, то си заслужаваш. Съседът Слави все се върти край нея. Нали жена му го напусна. Ето миналата вечер и двамата останаха в града – работа имали. Нямам право да е да съдя. Млада е, а  все е сама. Ти знаеш, нямах 30, когато баща ти се спомина. Много мъже се въртяха, но аз останах заради теб. Отгледах те сама. И не съжалявам.

Отдавна не си виждал дъщеря си, сине, и не знаеш колко много е порастнала. Красива като майка си. Вече може да чете – сама се е научила, с майка ѝ не разбрахме как е станало. Страшно е умна, всичко схваща като възрастен, нищо, че ходи в селска детска градина. Много ѝ хареса рокличката, която прати. Но ѝ е малка и тя много плака. Заедно с нея и ние. Не можа ли да поискаш номер за шестгодишни.

Димитрина ХРИСТОВА