Архивите са живи
- search
- Всички
Да си спомним певицата Магда Пушкарова: На мойта Странджа люлчина
Поглед към старите вестникарски изрезки: На Петрова нива месецът е най-ясен
Майка ми е носила хляб на комитите, баща ми е инвалид от Одрин, водил ги е генерал Вазов. Седна при единия си дядо, за комитлък ми говори, завъртя се около баба си, за войводи песни ми пее. Че как да не стана патриотка?
Майка ми казваше че съм най-хубавото й дете. Че съм паметлива. На сън да ме бутнеш, запявам коя песен искаш. Питала съм я как са ме създали с татко?
Публикацията за странджанския славей от 11 август 2001 г. в несъществуващия вече вестник "Република"
Война. Баща ми се връща от фронта. А в Странджа е имало холера. Във всяка къща по няколко гроба. Като застава той на вратата, разхълцват се двамата. Прегръщат се и плачат, сядат на пода и плачат. И си разправят какво и как е било, откак не са се видели.
– Кога ме, майко, създадохте?
– Ще да е било на сабахле, чедо.
В тая горест са ме заченали. И аз съм им много благодарна, разказва ми Магда Пушкарова.
Съдбата ми бе горчива и сладка, казва певицата. Горчиво е десетгодишно момиченце да си изкарва хляба в тютюневите складове в Бургас. Сладко е да те нарекат Чародейката на Странджа. Горчиво е да изгубиш на младини любим човек, сладко е да си дочакаш и правнуци. А мед ти капе на сърцето, кога пееш, цяла зала народ да плаче. Тачена съм от първите мъже на родината. Поети са ми посвещавали стихове. Стари хора са ми целували ръцете.
Радвам се на голяма народна обич. Уважават ме и днес.
…
Не исках да оспорвам на Магда Пушкарова, че:
Странджа е най-хубавата планина.
Петрова нива е най-святото място.
Месецът там е най-ясен.
Странджанските песни са най-хубави.
Странджанските жени са същи икони...
Честит е всеки, който носи в сърцето си подобна обич към роден край и грехота би било да нащърбиш такава велика илюзия. Чуйте:
Кондоловите комити
(Текст и мелодия: Магда Пушкарова)
Жетвари жетва жънеха,
жънеха и зажедняха.
Калинка стомна грабнала
на изворчето да uдe студена
вoдa дa nue,
да nue и дa налее.
Таман се току наведе
студена вoдa дa nue,
овчари стада пасяха
и се викум увикаха:
Не пий, Калинко, от таз вода,
че таз е вода кървава,
снощи комити минаха
от Кондолова дружина,
ранен комита носеха,
люти му рани миеха и
кървава риза упраха.
Не пий, Калинко, от таз вода,
че таз е вода кървава.
Бойка АСИОВА