Лични драми
- search
- Всички
Магарето на Исус си мислило, че в Йерусалим хвърлят върбови клонки за него
Защо се бунтувам, като в мен живее и доброто и злото, и светецът и дяволът, от каква смес е калта, от която съм омесена? Балканите са били кръстопът на хилядолетия движение на народи и етноси, на походи и робства, на набези и победи. Чия привнесена капка кръв в мен ме кара да се бунтувам, или да дремя, примирена пред ставащото! Каквато и чиято нечиста кръв да ме подстрекава, човешкото призвание е да бъдем чеда божии. Не роби или наемници, осветени от светлините на звездите, чиято светлина е отпратена към нас от космоса отпреди хиляди светлинни години. Сега тя достига до нас и осветява нощите, в които живеят душите ни, за да се видят мащабите на нашите глъбини. А ние изпълваме празнините между нас с алкохол, дрога, порно... Уж общуваме с приятели, а между нас мрак и злокобност. За да заглушим унинието гърмим с всякаква музика, чалгата е масова и залива всичко с голотии и омерзение. Веднага, тук и сега е изкушението. После, останали сами в стаята, ни е скучно на самите себе си. Опитай да прекараш сам един час. Опитай да останеш сам в собствената си кожа, да живееш сега. С ужас откриваш, колко ти е скучно – слаб, немощен, всякакъв. Празнотата не се пълни с празнота. Желанието ни е бързо да попаднем, ако може веднага, на масата, отрупана с алкохол и мезета, където смятаме, че срещаме сбъднати желания, дружби, любови, надежди, стремежи.
Когато Христос влиза в Йерусалим, отстрани му хвърлят върбови клонки, има възхвала и преклонение! Магарето, на което се придвижва, решава, че на него му хвърлят цветята. Така и ние сме абсолютно сигурни, че за заслугите ни възхваляват. Нищо че крадем, убиваме, проституираме с телата и душите си, разпространяваме дрога. Не само искаме да живеем, искаме да сме продажни, да се опияняваме от собственото си “аз”, въпреки че знаев, че нямам никакви заслуги. Затова, когато на следващата седмица разпъват не магарето, а Христос, дал сам своята саможертва за хората, разбирам, че трябва да съм винаги изправена в калта, защото всичко останало е толкова крехко и незащитено че всяко магаре вижда с радост как мощно избуяват любимите му плевели.
Боряна СТЕФАНОВА, Ямбол