nabore.bg

Поредната катастрофа, която се задава на хоризонта, ще бъде и последната за историческа България

Балканската война започва след като ВМРО нагорещява политическата атмосфера в България с „магарешките атентати“. Преди се разнесъл дима от барута, с който е произведен взрива на пазара в Кочани, влизат в сила договори и конвенции, сключени между съюзниците. Войната е дори по-успешна, отколкото се е очаквало. Но се появяват и неочаквани конфликти при фактическата окупация на завоюваните османски територии. Сръбско-българския договор предвижда, в случай на спор между България и Сърбия, двете страни да приемат арбитража на руския император. Но вместо да изпълнят договора, който са подписали,Фердинанд и ген. Михаил Савов търсят решение на териториалните спорове „със силата на оръжието, както е формулирано в заповедта до командира на Втора армия ген. Никола Иванов:

   „…Господа командующите армиите ще вземат предвид, че тия наши действия срещу гърци и сърби се предприемат без формално обявяване на война, но главним образом по следующите съображения:

1.„Да издигнем да известна степен духа на нашите войски и да ги поставим в положени да гледат на нашите досегашни съюзници като на врагове.

……………..

4. Понеже оспорваме земите, които те сега заемат, като наши, то със силата на оръжието да успеем да завземем нови, което можем, докато европейските сили с намесата си спрат нашата военна акция…“ (Иван Фичев – „Балканската война 1912-1913 г./Преживелици, бележки, документи/“, С., 1940)

    Но не става така, както си прави сметката ген. Михаил Савов. Знаем много добре какво се случва след „деня на престъпното безумие“ – 16 юни 1913г. Що се отнася до сметките на Фердинанд, за това говори друг епизод от спомените на ген Сава Савов.

   Един ден, когато царят отива във „Врана“,  кани генерала  в колата си и по пътя започва разговор за Балканската война. Внезапно царят  казва: „Знаете ли, генерале, какво загубихме в тая война? Родосто, костите на Ракоци“, а когато забеляза, че останах малко учуден – коментира генералът – добави „И Охрид на Св. Климент“. Него не го е заболяло, че загубихме по негова вина цяла Македония, Тракия и Добруджа, че опропастихме завинаги обединението на българския народ, за което цели 50 години се готвихме, а мисли и съжалява за костите на маджарския патриот Ракоци“. (Ген. Сава Савов, ген. Константи Жостов – „Интимните причини за погромите на България“, С., 2000 г.)

   Става дума за Ференц II Ракоци, унгарски княз, борец за независимост, който емигрира в Турция и умира в Родосто.

    През 1915 г. правителството на „либералната концентрация“, оглавявано от Васил Радославов, въвлича България в Първата световна война с цел военно-политически реванш. Това начинание отново завършва с национална катастрофа.

   Има един момент в тази война, когато не достига много малко, за да бъде бламирано правителството и така да бъде избегната втората национална катастрофа. Ще предам този моментотново по спомените на ген. Сава Савов.

 В средата на юли 1916 г. в Народното събрание се обсъжда законопроект относно бюджета. Опозицията се обединява около предложението на Ал. Малинов да не гласува законопроекта, докато правителството не внесе законопроект за прехраната на армията и народа, тъй като и едните, и другите гладуват.

На това заседание присъства генерал Сава Савов и като адютант на царя, си води бележки, за да му докладва. В спомените си генералът твърди, че в дневниците на Народното събрание „е фалшифицирана сцената, която се разигра тоя ден между опозицията и правителството“.

Това е важно сведение, а твърдението на генерал Савов се потвърждава освен от документи, най-вече от продължението на тази сцена през следващите месеци – съдебния процес срещу Н. Генадиев и неговото убийство през 1923 г.

 Ето го съществения момент от тази сцена:

 „Последен говори д-р Никола Генадиев, който дотогава поддържаше правителството и който заяви, че и той със своята група от 17 народни представители се присъединява към опозицията, следователно правителството, което имаше само 14 гласа болшинство, остана в меншество.

Изявлението на д-р Генадиев смути правителството и болшинството. Стана малка схватка между опозицията и правителствените депутати. В тая суматоха д-р Вачев, тогава председател на камарата, се опита да гласува законопроекта и обяви мнозинство, макар че явно се виждаше меншеството. Опозицията протестира с викове: „Меншество, долу!“.

Г-н Вачев, види се, за да изплаши опозицията, постави на гласуване доверие към правителството, и, разбира се, резултатът беше меншество. Г-н Вачев остана като замаян и не обяви резултата. Опозицията почна да вика „Долу!“, хвърляха се книги и законопроектипо министрите и пр. Най-после Радославов, който в момента бе улисан, се съвзе и с висок глас упрекна г. Вачев, че е гласувал доверие на правителството, без това да е искано от министър-председателя, и поиска отлагане на заседанието. При голям шум  9и бой между депутатите правителството напусна залата, също и д-р Вачев“. (Ген. Сава Савов, ген. Константи Жостов – „Интимните причини за погромите на България“, С., 2000 г.)

И днес на българските депутати нещо не им достига, за да вземат правилните за нацията решения. Една част от тези депутати се нарекоха „Има такъв народ“, а на практика се държат така, все едно, че няма български народ, има само „хора“. За поведението на упражнявалата „народна власт“ БСП е необходим специален обстоен анализ. Защо тези две партии крепят кликите на Борисов и Пеевски? Може би защото вярват, че  ни ощастливяват с планирания завод за барут. За този завод Бойко Борисов се хвали с думи, които ясно говорят за профанския манталитет на пронацистките български политици от Втората световна война, наречени от Чърчил „чакали“: „Когато един от тях дойде, когато дойде централен нападател като господин Папергер в българския футбол, ще дойде и ляв бек след това и десен…Аз твърдо съм избрал къде е ГЕРБ - той е с колегите от Западна Европа, САЩ и подкрепям Украйна".

Тук в съзнанието ми се явява една асоциация, която не е звукописна, каквато изглежда на пръв поглед, а съдържателна. Става дума за връзката между барута и магаретата.
През 2011 г., след изборите за президент, Бойко Борисов заяви, че и магаре да били вързали ГЕРБ в тази ситуация, и то щяло да бъде избрано. Как е възприел тава изказване Росен Плевнелеиев, не знам. Но Росен по-късно се прояви като най-активния  лобист за завод на „Фолксваген“ в България. Отиде и до Германия,  но в края на краищата „Фолксваген“ избраха Турция, а след време се отказаха от този проект. Това беше всъщност „партньорска“ оценка за научно-технологичния ни капацитет и за нас като нация. Но Борисов нямаше да е Бойко, ако се беше отказал. Избра друг Росен – Желязков и го натовари със задачата да построи завод за барут. Преди да чуем неговия доклад, президентът Румен Радев се похвали,  че той договорил с Райнметал завода като „подарък за правителството“. 
И така, ще строим завод – „модерен“ завод за барут. Заедно с „братския“ германски народ, по-конкретно - с  „Райнметал“.

Нашият „модерен“ политически живот се е въртял все около барута. Даже са наричали нашия полуостров „барутният погреб на Европа“ – същите тия, които са кроили и прекроявали границите ни и са ни давали заеми, за да купуваме техните оръжия и да се бием заради техните интереси. И така се е преплитало в историята ни човешкото и животинското: царе,  министър-председатели, депутати, министри и магарета, натоварени с барут; магарета, които могат да станат президенти, ако Бойко Борисов ги номинира; политици, които служат на старите европейски магаретари така, както магаретата са послужили на Тодор Александров, за да тласне България към война за подялба на „братята-роби“ и първата национална катастрофа.

Поредната катастрофа, която се задава на хоризонта, ще бъде и последната за историческа България, след нея няма да има вече кой да катастрофира.

Александър КЕРТИН