nabore.bg

Хората говорят

Великите диригенти на България: Маестро Христо Недялков помнеше имената на 1000 деца

„Една от тайните на успеха е в дисциплината”. Това казваше диригентът и основател на детския хор на Българското национално радио Христо Недялков, който си отиде от този свят преди няколко месеца.  

„Децата нямат право да минават по коридорите или да ползват асансьорите. Могат да се качват до залата си на третия етаж по едно единствено стълбище. Трябва да влизат на репетиция с идеално чисти обувки”, редеше правилата в хора академикът. 

Преди да напусне този свят маестрото споделяше: „Искам да направим концерт и в Австралия. Това е единственият  континент, на който не сме били”, обяснява той и допълва:

„Как не се намери някой българин да ни покани там. Но знаете артистите

 

от кой бранш се канят.

 

Не искам да го казвам. А защо външно министерство не се погрижи?”, ядосваше се Недялков, който си отиде с тази неосъществена мечта.

В Европа хорът бе пял почти навсякъде. Най-големият комплимент към българчетата бяха направили японците. В техните учебници по музика има шест нашенски песни от репертоара на хора, които се изучават и до днес.

По време на пътуванията на диригента с децата не липсват и куриозни случки. Една от тях била в Букурещ, когато на пазара срещнали българи. Те продавали различни неща,

 

 а между тях имало и дини.

 

„Поискахме да си купим, защото ни бяха пресъхнали устите, но продавачите ни казаха, че ще ни дадат само ако изпеем нещо. Направихме го – застанахме, изпяхме една - две песни и ни дадоха дините”, спомняше си приживе Недялков.

Той отлично познаваше и помнеше по имена всичките над 1000 малчугани, минали през хора. Най-интересното занимание на професора след репетициите и концертите бяха срещите с

 

хористите от предишните поколения.

 

„Често идват на гости вкъщи. Помня много неща, но има и такива, които са ми излезли от ума и те ми ги  припомнят. И ми е интересно да разправят неща за самия мен, които съм забравил”, със заразяваща усмивка говореше маестрото.   

Въпреки хилядите ангажименти около хора, като добър баща и глава на семейство, Недялков никога не оставяше без внимание най-близките си.

„Синът ми Стефан пееше в хора

 

докато навърши 14 години.

 

Всеки можеше да закъснее за репетиция, но не и той. Защото беше син на диригента и това просто не беше възможно”, обичаше да разказва приживе знаменитият музикант. В артистичните среди се знаеше, че девет години след като Недялков поема хора, негов секретар стана съпругата му. „При пътуванията винаги съм вярвал само на нея и на себе си”, признаваше големият диригент и музикален педагог, който напусна този свят през октомври миналата година.

 

Наборе.бг

 


Академик Христо Недялков получава една от многочислените си награди

Академик Христо Недялков получава една от многочислените си награди

Маестрото със своите славеи

Маестрото със своите славеи