nabore.bg

Проклятието на забравата все още преследва един от най-импозантните поети в българската литература – Трифон Кунев. Роден през 1880 г. в заможно семейство в с. Ъглен, Ловешко, той от млади години придобива вкус към политическата дейност покрай баща си – крупен земевладелец и народен представител в Учредителното народно събрание и в последващите парламенти на свободна България, стамболовист и суров човек, който успява да изучи шестимата си синове и единствената си дъщеря. От него Трифон Кунев наследява вкуса си към политическата дейност, а от майка си – любовта към народните песни и тънкия усет за красота и слово.

Животът му е пълен с превратности

 – завършва право в Софийския университет през 1909 г., учителства в Ъглен, участва в Междусъюзническата война като командир на 12-та Лозенградска дужина, участва в Първата световна война на Добруджанския фронт и други места, след войната прегръща земеделската идея и става един от най-ярките съратници на Александър Стамболийски, от 1923 до края на живота си е вечна и непримирима опозиция, многократно е съден и лежи по затворите, интерниран, преследван, бит и тормозен. След 9 септември 1944 г. е председател на Съюза на писателите и директор на Народния театър, което не му пречи да воюва с комунистите от страниците на зеленото „Земеделско знаме“ със своята забележителна поредица фейлетони

„Ситни, дребни като камилчета“.

Пак е бит, вкаран на два пъти в затвора, но пак е народен представител. Но изпитанията подронват здравето му и на 1 февруари 1954 г. той умира в София – непокорен бунтар и нежен поет, живял до последния си дъх за България. На 21 февруари в родното му село Ъглен ще се състои възпоменателна вечер по случай 135 години от рождението на поета.

Интересно е това, че въпреки годините на забрава в родното му село Ъглен той остава

завинаги с една народна песен.

Малко са хората, на които приживе народният певец е сътворил такъв неръкотворен паметник. Песента е посветена на  нещастната любов на Трифон Кунев и Пена – залюбили се много млади, но баща му бил непреклонен и го изпратил да учи. От мъка по него Пена се поболяла, вероятно от туберкулоза, и починала. Това нещастие толкова трогнало селяните, че те сътворили „Пенината“ и вече сто години тази песен звучи на празненствата в селото:

Стига си ходила, Пено мама,

стига си жалила,

че ще ти се смеят, Пено мама,

твоите другарки, твоите другарки, Пено мама, върлите душманки.

И да ми се смеят, мила мамо,

мен не ме е грижа,

само да ми рекът, мила мамо, Пена Трифоница,

мила мамо,Куньовската снаха,мила мамо, Бояджийски прекор ...

Днес тази песен се изпълнява от 88-годишния Маринчо Елкин, който се опасява, че няма кой да я запише, да я научи и да продължи традицията в памет на великия ъгленчанин...

Йото ПАЦОВ

---------

Важно: На 21 февруари т.г. от 17,00 часа в салона на читалището „Отец Паисий” в село Ъглен, Ловешко ще се състои ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ВЕЧЕР в чест на 135-годишнината от рождението на бележития български поет и публицист Трифон КУНЕВ. Поканени са всички почитатели на поета.