nabore.bg

Експозицията разказва как Константин Фотинов поставя начало на българския периодичен печат

Константин Фотинов – портретът и другите снимки са от фонда на националната библиотека.

От 8 април до 9 май т.г. в източното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” посетителите могат да разгледат изложба, подредена в чест на 180-годишнината на първото българско списание „Любословие”, издавано от Константин Фотинов в Смирна.

Сп. „Любословие“ предава най-точно духовния облик на своя издател.

Самият журналист оценява така своето обичано дело:”Аз поставих камен уголний и показах стези (пътеките), които като последува человек, намира пут правий, благополучний и спасителний”. Днешните почитатели на хартиената периодика и информационните сайтове могат да се запознаят с дигитализираното списание, то е достъпно благодарение на националната библиотека. От изложбата обаче ще научат и подробности за възгледите на журналиста и усилията му да изравни възрожденските българи с по-напредналите европейски народи.

Ето какво разказва Йоанна Маркова, експерт „Проекти и програми“, която  подбра и подреди материалите: Акцентът в първата витрина е върху пробния и първия брой на „Любословие”, снимки от фонда на библиотеката представят сътрудници и  и спомоществотатели на изданието. След това е отделено място на различните тематични кръгове в публикациите. Тя подчертава, че й е било трудно да избира от всеобхватното съдържание на списанието, текстовете са адаптирани за тогавашния български читател. Дидаскалът Фотинов се проявява като учител по призвание – той превежда, но и сам пише статии, отделя голямо внимание на учебните заведения в страната, на прилаганата там методика, на учебниците, на развитието на женското обучение... От изложените снимки днешните читатели ще научат как са изглеждали някога училищата в Панагюрище, в Сливен...

Никола Тъпчилещов, спомоществователят

Да върнем времето назад – 1867г., ученички от девическото училще в Панагюрище... 

В пионерската си дейност Константин Фотинов има подкрепата на съмишленици, спонсори, дописници. За съжаление няма откъде да узнаем как са изглеждали някои, не са ни оставили снимки и пр. Но за един от Фотиновите спомоществователи има документално изображение – Никола Тъпчилещов от Калофер. Бил е между настоятелите на списанието, а по-сетне на вестник „Век”, на българската църква в Цариград, радетел е за откриване на българско училище в града, подкрепял е финансово млади сънародници, за да продължат образованието си... Този заможен и влиятелен търговец попада и между поетите на „Любословие”, но не е подписан под строфите си, а сега изследователите признават: стиховете в списанието не са високо изкуство...

1868 г., ученички от девическото училище в Сливен здаедно с учителите Михаил Икономов и Аргира Димитрова-Жечкова

Йоанна Маркова определя „Любословие” като акцент в изложбата, нейната цел е била да покаже този нов формат и хората, които са помагали, за да стане реалност той, та толкова различни теми и нова информация да стигнат до българите преди 180 години. Тя казва, че обича историята на Възраждането. Завършила е в чужбина, после постъпва на работа в библиотеката, а като възпитаник на столичната НГДЕК помни и едно друго „Любословие”, брой 9 на едноименното списание, направено с ученически творби през 2021 г. След 13-летно прекъсване.  Информация за любители на такива артефакти – единични бройки от изданието все още могат да се намерят в столичната книжарница „Vivent” на Теодора Велева, също възпитаник на НГДЕК. А вероятно в гимназията ще издадат „Любословие” и през 2024 г.

В Сливен, в гимназията с преподаване на западни езици „З. Стоянов” са по-категорични. Директорката Ефросина Кисьова казва, че тяхното „Любословие” по решение на учениците вече се казва „Зона” и от началото на тази година има издадени 3 броя. Могат да се видят в интернет. За 24 май ще подготвят нов, във всеки брой децата публикуват свои творби, а и директорът има отредена колонка за послание към тях. Тя още не е решила на каква тема ще пише за празника, но не може да се нарадва, че вестник „Зона” го правят ученици, за по-евтино отпечатването е в близката книжарница, на ксерокс, но броевете стават много хубави. И богатата си школска библиотека обичат децата, казва Ефросина Кисьова, там си направиха клуб с подкасти. За 50-годишнината на училището пък бивши възпитаници са създали фондация „Езиковата Сливен”, с помощ от тях и на фонд „Култура“ към общинския съвет в Сливен ще отпечатат 28 ученически есета в отделна книжка.

Наесен до читателите ще стигне още едно „Любословие” – годишното списание на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. От 2016 г. главен редактор на списанието е доц. д-р Светлана Неделчева. Тя го е „наследила” като издание на Катедрата по история и теория на литературата, а сега то е издание на Факултета по хуманитарни науки, има лингвистичен и културологичен обхват, ориентирано е и към по-широка международна академична аудитория. Редакторският екип контактува с много страни, но към списанието има подчертан интерес от балканските държави – Турция, Румъния, както и от Полша, Словакия, Великобритания, Франция, Германия, Тунис и др. Политиката на изданието е статиите да са на български език, с резюме на английски. Списанието има електронно и печатно издание – текстовете първоначално се публикуват в електронен PDF-формат, а впоследствие в прецизно оформен книжен брой. Доц. Неделчева кани любопитните да погледнат сайта на списанието – ще видят имената в международната редколегия, условията за участие, архива.

„Любословие“, издавано в Шумен през минали години, може да бъде прелистено и в неговия сайт.

Правенето на броя не е толкова лесно, усмихва се тя, защото бъдещите публикации преминават процедура на двойно анонимно рецензиране.

Темата на новия годишен брой на сп. „Любословие” ще бъдат илюзиите – тя предоставя широка възможност за интерпретация: от илюзиите на миналото и съвременния живот до илюзорните светове на художествената литература. В предишни години теми са били времето, числата, емоциите и пр. Към всеки предстоящ брой на списанието има траен интерес от страна на специалисти в областта на лингвистиката и литературните изследвания, историческите и обществените науки, но все още е твърде рано да се каже какво точно ще съдържа броят на настоящата година.

Антония МЕЧКОВА